Обясним е интересът, с който очаквах и гледах последната режисьорска работа на легендата Робърт Редфорд, излязла след 7-годишно мълчание и белязала неговия 70 годишен юбилей.
      Честно да си призная, не предполагах, че "Офицери и пешки" ще е такъв директен и тревожен филм.
      Свикнал съм от Редфорд да очаквам филигранни мелодрами като "Обикновени хора" (1980), "Повелителят на конете" (1998) и "Легендата за Багър Ванс" (2000), проникновени семейни хроники като „Там тече река“ (1992), приемливо критични социални драми като "Фасулената война" (1988) и мотивирани сатири срещу вечния враг телевизията като „Тв състезание“ (1994).
      В "Офицери и пешки" Редфорд буквално бърка в кървящата рана и поставя на обществено обсъждане болезнения проблем за американската намеса в Афганистан и Ирак, за нейната цена и за нееднозначното й приемане от американското общество.
      Знаейки от опита си като актьор-звезда, че подобна тематика изисква не само гражданска смелост, но и атрактивна опаковка, той акцентува паралелно и равнопоставено както на започналата кървава акция на щатските рейнджъри срещу талибаните, така и на дебата за това нужна ли е и в какъв мащаб помощта на САЩ за общества, които трябва да прилагат вносна и неефективна за техните условия демокрация.
      Робърт Редфорд с основание приема да реализира сценария на Матю Майкъл Карнахан.В него основно се спори, търси се сближаване на конфриктуващи гледни точки на основните представители на американското общество в лицето на сенатор, водещ тв журналист, студент и кадрови военен, подготвящ мащабна и рискована акция, без да се дават непременно лесни отговори за проблемите, с които трябва да се сблъскат гражданите на най-голямата държава в света.
      Режисьорът Редфорд, надянал одеждите на професор Стивън Мали, като че ли е в най-деликатната ситуация.
      Някогашният либерал и активист срещу войната във Виетнам, а такъв е и професорът-неговото второ аз във филма, за 4 десетилетия е изживял болезнена промяна, превръщайки се в убеден патриот, готов да прати на заколение своите възпитаници, при това най-добрата част от тях в лицето на Тод Хайес, припомняйки си прочутият завет на Кенеди - "Не питай какво ще ти даде родината, а разбери с какво ти можеш да й помогнеш!", който звучи най-малкото горчиво-двусмислено в новите условия на републиканската хегемония на Буш-син.
      Всъщност през целия филм като червена нишка имплицитно преминава основните тревожни въпроси, занимаващи Редфорд по време на снимките: "Защо се променихме? Защо не се противопоставихме на правителствените манипулации?
      Как довчерашните яростни пацифисти се превърнахме в настървени патриотари, готови да подкрепят всяка агресивна приумица на своето правителство?"
      Редфорд е наясно, че конформизмът прояда сърцевината на Америка, независимо дали става дума за напорист млад сенатор от калибъра на Джаспър Ървинг или за университетския преподавател Мали.
      При военните е ясно-полк.Фалко просто изпълнява заповед и праща на смърт своите най-добри момчета.
      Другите герои избират различни подходи при справянето с проблемите си.
      За сенатора е жизнено важна акцията в Афганистан, но само при едно условие - ако завърши с победа, за да вдигне падналия рейтинг на неговата партия.
      Джанин Рот уморено и временно отказва да бъде правителствен рекламен говорител, а професор Мали деликатно и ефективно насочва най-будния си студент Тод Хайес към армията, внушавайки му, че за родината е най-добре да се бориш на бойното поле, след което, увенчан със слава и ордени, е по-лесно да участваш и в нейното реформиране...
      Филмът започва и завършва с тв репортажи от двете най-горещи точки на планетата.
      В началото младият Тод Хайес гледа съвсем безучастно към кадрите от иракската драма и едва ли асимилирва факта, че там, край Тигър и Ефрат, са загинали 3555 американски войници.
      В края, той е вече заинтересован и следи настървено оскъдната информация, течаща в новинарския блок и маркираща началото на наказателната операция срещу талибаните.
      Професорът си е изпълнил задачата. Следващото попълнение на Пентагона е готово да отиде на заколение. (Да не забравяме, че оригиналното заглавие на филма е „Lions for Lambs“).
      В армията ще го посрещне полк.Фалко и ще го превърне в бъдещ герой.
      Така ще подпомогне каузата на сенатор Ървинг, чийто имидж екстрено се нуждае от добри новини от фронтовата линия.
      Ако и да засяга болезнено актуални проблеми „Офицери и пешки“ не е тезисен или публицистичен филм.Той е драма на дебата, на борещи се становища и аргументи и освен всичко друго майсторски поднесена от оператора Филип Русло военна продукция, в която има и саможертвен героизъм, и батални сцени, и отлично пласирана пиротехника.
      В добавка музиката на Марк Ишъм допринася за пълноценното въздействие на творбата, в която, както винаги, подбраните от Редфорд актьори се представят на завидна висота.
      Това се отнася както за суперзвездите Робърт Редфорд - проф. Мали, Том Круз - сенатор Ървинг, Мерил Стрийп - Джанин Рот и Питър Бърг - полк. Фалко, така и за убедителното и непосредствено попълнение в лицето на Андрю Гарфийлд, изиграл с вещина ролята на Тод Хайес.
      "Офицери и пешк" е зрял и вдъхновено заснет филм. Значим, актуален и прецизно реализиран като спектакъл.
      Той е най-добрият подарък, който прочутият Робърт Редфорд си е поднесъл за своята седемдесета годишнина.

      ---

      „Офицери и пешки“, САЩ, 2007, 92 мин., реж. Робърт Редфорд, с Том Круз, Робърт Редфорд, Мерил Стрийп, Майкъл Пеня..