Новият сборник с разкази и новели на Димитър Шумналиев "Шивачката на очи" (2006) е пълен с много любов. Със секс и изневери. С мечти и печал. С надежди и илюзии, с копнежи и разочарования. Какъвто е и животът ни в последните две десетилетия. Харесва ли ни или не, той е такъв в годините на безкрайния ни преход. И вече е обект на отразяване и осмисляне от актуалните ни писатели, какъвто безспорно е и Димитър Шумналиев.
      Признавам си, че късно се запознах с неговото творчество. И както става напоследък - доста хаотично. Първоначално прочетох романа му "Речни духове", а след това и прекрасния му носталгичен опус "Феродо", влюбих се в неговите "Влюбени разкази", след което с изненада открих и модния лайфстайл автор, ценен сътрудник на култовото списание "Плейбой". Именно на неговите страници за пръв път погълнах "Тиражи", "Ета, Николета","Клубът на Анелия", "Яж малините!" и "Шивачката на очи". Че Шумналиев е майстор на еротичната проза вече го знаех, но че ще стои добре и на страниците на най-лъскавото ни списание, за мен бе определено приятна изненада.
      Каквато сега се оказва и издаденият сборник с предизвикателното заглавие "Шивачката на очи". Абстрахирам се от дежурните комплименти към спонсора-община Каварна и прочутият й кмет Цонко Цонев - "готин кмет, отворени общинари" ("Шивачката на очи") и приемам с удоволствие, че едноименният сборник на Шумналиев е обяснение в любов към българската жена - състоятелна и самостоятелна. Защото е безспорна истина, че писателят познава отлично манталитета и психиката на днешната българка, чийто многобройни, ефектни и запомнящи се проявления изпълват всяка страница от неговата нова книга.
      "Шивачката на очи" е типичен постмодерен продукт.
      Едновременно елегантен, финно шлифован и същевременно бравурно-предизвикателен. В рамките на допустимото.
      Книгата е умело конструирана като интимно-съкровен цикъл от 32 разказа, чийто център е Крапец, хотел "Яница" и Каварна, към който са добавени двете прекрасни новели "Руса капачка" и "Шивачката на очи".
      Тя е компактна сага за любовта и морето, за тайните на женската душа и комплексите и несъвършенствата на мъжката натура, която под грубата си коруба си остава все така наивна и уязвима в "Гледачката на брашно", "Отмъщението на Красина" или "Косите на Калина".
      "Шивачката на очи" е дело на зрял майстор, на творец, за когото няма тайни в писането.
      Човек с доказан талант, усъвършенстван от писателската програма в щатския университет в Айова.
      В сборника откриваме различни вариации на интимни драми - от "Битката за Алекс" до "Отмъщението на Красина", на които съответства и типа повествование.
      Някои от разказите изглеждат като ескизи - "Перачът на чаршафи", други тежнеят към фейлетона - "Гледачката на брашно", но преобладават филигранно изработените, които се възприемат като микроповести - "Косите на Калина", "Ягодова монахиня"...
      А че Шумналиев владее до съвършенство архитектониката и внушенията на по-обемните прозаични форми като новелата, го доказва безапелационно най-вече с "Руса капачка" - блестяща и проникновена дисекция на необикновената женска психика, чиято еманация е младата и загадъчна Светла.
      "Шивачката на очи" е плод на упорит, целенасочен труд и на добре обмислен замисъл.
      Сборникът се чете като откровение, при това без да досажда и без да пропада в тресавището на скучната и вулгарна жълта литература.
      Той е белег както за нарастналите креативни възможности на своя създател, така и на интересните и очаквани развойни процеси, които съпътстват модерната ни литература, призвана да откликва на потребностите на взискателния ни читател, който има своите ценностни критерии и може безпогрешно да отдели зърното от плявата.
      Гласувайки с парите си и със своите искрени похвали, той недвусмислено подкрепя сборника "Шивачката на очи", давайки му възможност да се утвърди като едно от явленията в литературната ни продукция за 2006 година.

---

„Шивачката на очи“, Димитър Шумналиев, КК „Труд“, С., 2006