Логично беше след успеха на първите два "Спайдърмена" да се появи и третият, чиято световна премиера бе на 4 май.
      Въпреки че бе запазен основният състав на продукцията както и очаквах нивото осезаемо падна, а и историята вече е докрай усвоена и определено нямам представа в четвъртото продължение как ще се запълнят 140-те минути екранно време.
      Редно е и продуцентите от "Кълъмбия" да се замислят преди да заложат на още един филм, тъй като не се знае дали печалбите ще са същите и доколко публиката ще реагира с очаквания ентусиазъм.
      Поне в България вече се забелязва скептицизъм и частично недоволство-както от непрецизното екранизиране на комикса на "Марвел", дело на Стан Лий и Стив Дитко, а с филмирането му са се нагърбили не кои да е а Сам и Айвън Рейми, така и с общо взето семплото впечатление, което оставя третият "Спайдърмен".
      Лично аз се опитвам да проумея дали само парите и комиксовите традиции в САЩ принуждават водещи режисьори като Сам Рейми, Брайън Сингър и Робърт Родригес с години да се обвързват с подобни кухи, но свръхскъпи и свръхпечеливши проекти, но в никакъв случай не мога да приема, че Сингър ще остане в аналите на киното със "Супермен се завръща" вместо с "Обичайните заподозрени", така както търпението ми към комиксовите ангажименти на Рейми вече е на привършване , тъй като вече забравих неговия истински професионален стил, който наложи с "Бърз или мъртъв".
      Защо да се лъжем - "Спайдърмен 3" е само една машина за печелене на пари, безлична като стил и почерк, но понятна с универсалните си внушения за победата на Доброто над Злото.
      Истина е, че тя щеше да звучи още по-плоско и стандартно, ако бе в ръцете на друг постановчик.
      Сам Рейми поне се опитва да вкара автентична достоверност в живота на обикновените нюйоркчани, постоянни жертви на насилие и атаки от всевъзможни врегове-нещо съвсем закономерно след 11.9.2001 г., стреми се да запази вярата си в добротворчеството на средния американец тип Питър Паркър или Мери Джейн - олицетворение на добрата същност на Америка и постоянно балансира между документалната правдивост на живота в Куинс и героичните подвизи на Спайдърмен, който в случая трябва да разчита и на помощта на Хари Осбърн, за да победи злодея Флинт Марко-Пясъчния човек...
      Изпипан като забавление с приноса на авторитети като оператора Бил Поуп, композитора Дани Елфман и майстора на спецефектите Скот Стокдик, "Спайдърмен3 " не стимулира сериозен критичен анализ и при най-добронамерено желание.
      Най-точното определение за филма е, че е едно непретенциозно лятно забавление.
      С необходимата добавка-направено много зрелищно и прекалено скъпо - за цели 250 млн.долара, за да бъде подминато от редовия зрител.
      Той няма да отчете, че режисьорът Сам Рейми вече 5 години тъпче на едно място, разказвайки една вече изконсумирана история за трети път, нито ще забележи, че актьорите Кирстен Дънст-Мери Джейн, Джеймс Франко-Хари Осбърн или Розмари Харис-Мей Паркър играят по същия начин както в първите два епизода, с голямото изключение Тоби Макгуайър-Спайдърмен, който в третия филм полага похвални усилия да разкрие и своята тъмна и разрушителна природа, която за щастие на финала е овладяна...
      За него ще бъде важно Спайдърмен да победи Пясъчния човек, да му прости и да спечели отново любовта на своето момиче Мери Джейн.
      На финала дори може да си извади кърпичката от джоба, да пожелае да гледа серията още веднъж , мечтаейки си да бъде герой за малко повече от два часа в тъмния салон...
      Така Холивуд за пореден път доказва, че винаги се придържа към златното правило да предлага на публиката това, от което тя има нужда.
      Кой тук говори за изкуство?

---

„Спайдърмен 3“ / „Speder-man 3“, САЩ, 2007, реж. Сам Рейми, С: Тоби Магуайър, Кирстен Дънст, Джеймс Франко