За Богдан Русев дойде сезонът на равносметката, вследствие на което реши да ни изненада със сборник избрани свои разкази, писани между 1999 и 2009 г. Той е озаглавен малко неочаквано „The Singles Collection: 1999-2009”, но е всъщност селекция на най – доброто, създадено от него в рамките на едно десетилетие. По думите му това са „къси парчета”, но всъщност са кривата и кардиограмата на творческите му вълнения , с които ни е радвал в сб. „Елекрочарка” (2001), „Приказки от Белегаст” (2004) и „Вълшебна нощ” (2005).
      Следя развитието на Русев от времето, когато беше перо и главен редактор на „Егоист”. Не крия, че първоначално приемах разказите му за екстравагантни достижения на лайфстайл автор и трябваше да мине време, докато открия ключа и проникна в творческия му свят.
      Спомних си , че е писал под псевдонимите Робърт Блонд и Диймънд Райт книги-игри – 32 на брой, че е добър преводач на Толкин, Джон Гришам, Чарлз Буковски, Уйлям Бъроуз, Робърт Паркър, Тим Робинс. И си дадох сметка, че за адекватното възприемане на творчеството му са необходими подходящи сетива. Богдан Русев е сериозен и талантлив творец.
      Той има потенциала и амбицията да се реализира като значим писател. Доказа го с двата си великолепни романа „Ела при мен”(2007) и „Къщата” (2008), като с нетъпрение очаквам и „Безкраен път”(2010), определен от него небрежно като детска фантастика, докато по мое скромно мнение – поне от откъсите, които съм чел - ще става дума за дързък опит, напомнящ „Изкуствен интелект” (2001) на Спилбърг.
      Колекцията на „CIELA” е добър повод за мониторинг при развитието му като разказвач. Ясно е, че като английски възпитаник не е изучавал в детайли родната литературна класика. А за него това не е и необходимо. Той обаче познава много добре англоезичната литература – при това както нейните класически образци, така и водещите автори на бестселъри. Следи отдавна и изкъсо процесите в киното, като седмото изкуство определено му влияе на дискурса, правейки го по-образен, зрелищен и атрактивен.
      Разказите му са продукт на едно неповторимо и незабравимо време – 90-те години на миналия век, краевековието ни. Точно тези разломни и разделни години го формираха като гражданин и творец и повлияха на развитието на разказваческото му майсторство. Богдан Русев естествено и неусетно премина през сайбър – психеделик – трилъра – „Мемоцид” и „Елекрочакра” и слънчевото фентъзи – „Лара Фей и крадецът на скъпоценности” и „Драконови мерки”, за да акостира в късия драматургичен опус „Кайсия с часовников механизъм” и стигне до проникновените психоекскурси в „Нарко оп” и „Изгубената Антарктида” и болезнено – разголващия реализъм на „На дъното” и „Ode to my family”.
      В основата на Богдан-Русевите разкази е или нещо съкровено и лично преживяно, или импулс от литературна и филмова класика, която той непременно иска да абсорбира и превърне в свой качествен щемпъл.
      Харесва ми културата на изказа му, умението ненатрапчиво да води повествованието, да не го претрупва излишно, да вмъква оригинални образи и сравнения – „Винаги някой някъде реже нещо с флекс”, дръзко да експериментира с родния правопис, пишейки или без главни букви – „Запленен от момичетата в цвят”, или като създаде цял разказ от едно изречение – „На дъното”. Но това съвсем не означава, че Русев не подхожда сериозно към труда си. Той държи сметка за читателския интерес, стреми се да бъде винаги занимателен, модерен и актуален. Но не и досаден, скучен или банален. Оказва се, че е еднакво добър и като приказник, и като създател на конвенционални текстове.
      Във всеки негов разказ пулсира духа на 90-те, изпълнени със секс, дрога, интензивен клубен живот, номадство по Черноморието, свобода и мечта за възход и просвещенски патос, с които всички бяхме заразени преди две десетилетия. Уважавам и желанието му за преоценка, наложило това издание. Защото след като е видял постигнатото ще му е по-лесно да продължи напред. Първо с предстоящия фантастичен роман, а след това, надявам се, и с разказите.
      Смятам, че той не е казал последната си дума в късите форми и вярвам, че и в бъдеще ще оставаме насаме, поглъщайки в захлас неговите необичайни, но винаги интересни и оригинални разкази.

---

Богдан Русев. The Singles Collection: 1999-2009. Изд. „CIELA“. София, 2010, отг. редактор: Красимир Гетов