Обичам те, българска реч, язик за песни и за бран,
звук сладък, най-мил в звуковете, язик, сечиво благородно,
ту арфа звънлива, ту меч от твойта съм сладост пиян -
на майстор художник в ръцете. как лейш се, звучиш ти свободно!
Обичам те, роден язик, Как твойта хармонйя плени
ту гъвкав, ту твърд, като камен слуха, о, реч мощна, напета,
елмазен, жив израз и клик в песните на наште жени,
на мисъл, на блян, на дух пламен, в крилатия стих на поета!
Родната реч, Иван Вазов
Популярното Вазово стихотворение има в любимата му сбирка посвещение Д-ру Ив. Д. Шишманову и затова може да се прочете като инструкция към българската филологическа наука. Произведението спестява няколко страници, върху които трябваше да се проследят всички усети на поета за Езика, защото то парадоксално ги съвместява в четирите си куплета: арфа звънлива, меч на майстор художник, камен елмазен, сечиво благородно, звук сладък, от твойта съм сладост пиян. От примерите е видно, че Вазовите визии за човешката реч напълно се препокриват с Пенчо-Славейковите интуиции, обговаряни в предишния файл – (музикален) инструмент или културно сечиво, природна вкаменелост (подлежаща на моделиране от майстор) и одомашнен съестен продукт. Последният пласт от контаминационния ред модернистът използва изключително като ругателство, а погнус ата му от сладкото (с варианти сладникаво и шербетно) беше причината, за да бъде диагностициран като дискурсивен диабетик. В следващите изречения ще се покаже етиологията на заболяването му.
Първият пасаж на Вазовата автобиография от ключовата за този текст 1895 година съдържа списъчно наличността на сопотската полица-библиотека, след което повествователят признава: (…) и други още няколко книги, почти все преводни, които са били поглъщани многократно и са съставлявали първата духовна храна на поета. После същата храна той намерил в “Българските книжици”, а особено в печатаните там народни песни, които е четял със страстно увлечение и е изучавал науст. /Х; 305/ Следващото стъпало от кулинарния сегмент в разказа за раждането на Поета се намира чак в творбата, писана за втория литературен юбилей през 1920 г.: А щом се освободеше, затваряше се в къщи и цял ден поглъщаше книгите. (…) По молбата му Съйков му прочел един ден едно свое дълго стихотворение. Равномерната и плавна реч на Съйков му се усладила. Оттогава В . добил вкус към стиховете. Дотогава все ги прескачал, като ги срещнел в “Отечественные записки”. Засладен от Съйковите стихове, той захваща да чете руските стихове на Пушкина, на Лермонтова. (…) Но през това време младата душа на В. не се храни само със стихове. /Х; 327, 330/
Без колебания може да се посочат източниците на това мислене за езика и из-ящната словесност – фолклорът и възрожденските художествени (вж. например за прозата Каравелов1 – Турски паша, Друмев – Иванку, Блъсков – Двама братя, а за поезията2 от Пишурка до Петко Славейков) и критически текстове,3 което и сам поетът твърди отново през 1895 г.: Да, бих ви говорил за българския език, скъп и благороден инструмент днес за изражение на най-тънките движения на мисълта, гъвкав, звучен, навремени музикален, способен да вдъхнови вдъхновението на поета и да погали слуха на естетика; език, който преди 25 години, пак сладък в песнята на на рода, но суров, невдадлив, у порит често под перото на писателя и стихотвореца, и който и днес, под усилията на толкова млади, многообещающи дарования, следва да се облагородява, чисти и префиня, за да мине в ръцете на бъдещата плеада писатели едно усъвършенствувано оръдие, послушно на сичките нежни съзвучия на музиката и душата… (…) Да, Славейков, моят учител, и вашият. (…) той пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българский език статуи с изящни линии и форми, пръв изкара из тоя първобитен, необработен инструмент ония сладки звукове, ония драги песни, които са омайвали нашите юношески души и са поронили в тях първите семена от любов към хубавото, към поезията, душа упорита, желязна, родена за борба, Славейков пренесе, като твърд гранит, всичките бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово… /Х; 393-4/ В морбидната част от наратива за класиците генеалогията ще бъде загърбена, за да се открие пространство за доказването на болестната свръхупотреба във Вазовия сладък стар стил на питателните епитети, словоформите и етимологиките, изтъкали густативната фигуралност.
Публицистиката на Иван Вазов, творена цели 40 години по страниците на “Народний глас”, “Наука”, “Денница”, “Българска сбирка”, “Мир” и “Ден”, настойчиво борави с двусмислието на художествения и кулинарния вкус, духовната и питателната храна. Още рецензиите и литературните стълпове на “Народний глас” и “Наука” се стремят да култивират вкуса на българския читател, приучвайки го да различава из-ящното от блудкавото, сладкото от горчивото: потреба от по-висока храна, от по-естетическо наслаждение; ужаднялата му душа; блудкави изражения; зловкусие; безвкусието; у нас има жажда за подобни нравствени наслаждения; поетически наслаждения; Но факт е вече, че публиката иска храна питателна, здрава, не фалшива; блудкави дописки; една публика многобройна и гладна за по-висши, духовни наслаждения; Предвид на съвършеното отсъствие на всяка художественост и вкус у повечето играяни пиеси, (…) да не би това да поквари съвсем вкусът на нашата публика и да я приучи да вкушава изключително такъви пиеси, които днес се дават само по пазарите в Европа.; по-високите духовни наслаждения отсъствуват; да образоват вкуса на нашата публика; да даде на българската публика една здрава душевна храна, за която е така гладна на днешни времена; да накърмят душата; народната маса, която, жадна за умствена пища, ги чете, разбира, вкушава и по тях й се образува вкусът към изящното; Цял ред разкази, написани в гладък язик, поръсени със сладка поезия; трудът на г. Шопов един бледен и блудкав роман; И разсъжденията, и повторенията, и сравненията ед но от друго по-блудкави и по-безсолни /ХVІІІ, 57; 7-425/
Рецензиите на Иван Вазов от “Денница” и “Българска сбирка” издигат в култ сладостта на художеството и насладата от четенето й, защото всички благоприятни отзиви за Величков, Миларов, Гешов, Бобчев, Ст. Варталски, В. Уманов-Каплуновский, К. Христов и особено за Евгения Марс конструират суперлативите си от тази метафорика: да се наслаждаваме от превъзходните философски лекции; При това “Портретите и биографиите” имат и друго по-трогателно и интимно значение: те ще послужат за сладка утеха на семействата; ние с още по-голямо наслаждение го прочетохме; И те се четат, и те услаждат; И ние с услада четем тая добра книга; сладостна и лучезарна, като майската песен на славея “Идилия на младостта”; Повечето от тия произведения (…) се четат с наслада; лъхът на жива поетическа душа; Неговите стихотворения могат с еднаква полза и наслада да се четат от стари и от млади; Последньото обаче стихотворение е преведено масторски и ние ще поделим с читателя усладата си от него; са усетили несъмнено наслаждение от прочитането й; изящни произведения, които се четат с увлекателност и услада /ХVІІІ, 57; 546-670/
Известните Ситнежи и Литературни беседи от страниците на вестник “Мир” не правят изключение: В едно свое стихотворение, сладкозвучно; О, сладчайший Йонков-Владикин; галила сладостно слуха ни; Аз четох с услада; и вкушавам толкоз простото и топло чувство, което е дало идеята на сонета; с услада прочетох /ХVІІІ, 57; 689-714/
Лесно предсказуемо е, че няма нито една подобна словоформа в статиите, посветени на Пенчо Славейков, който по всяка вероятност недолюбва шербетната метафорика точно поради високата й честотност в езика на литературния си противник. За сметка на това Вазов особено настойчиво употребява съестния суперлатив в текстовете си за К. Христов и К. Величков: душата с услада се спира на тоя силен свеж и самобитен талант; поток от страстните звукове на любовта, на сладостите; Аз и сега прочетох с първата наслада тая редица химни; Тия язвителни сатири, като да ни се услади душата, се редуват с прелестни картинки, тънко и майсторски срисувани; Как беше очарователна беседата му, подсладена с духовитост и лек хумор; В тия занятия той намираше душевно успокоение, почивка, заедно с насладата, която изпитваше неговата артистична душа; при сладкия плясък на мор ските въ лни; вдъхва на Величковата лира акцента на сладостен копнеж; ново изящно изкуство, назначено да обогати с нови благородни емоции душите ни, да възпитава естетическия вкус, да ни достави тънко наслаждение за очите, каквото музиката дава на слуха и поезията на душата /ХVІІІ, 57; 774-91, 835/
В лириката си Иван Вазов употребява 375 “сладки” словоформи, 112 “лютиви” и 103 “горчиви”. Това “откритие” само по себе си не о-значава почти нищо, защото цифрите биха дали процент с две-три нули отпред, ако се изчислява съотношението им към останалите лексеми (при наличие на pentium-pro и сносен кирилизиращ скенер, алгебричната операция ще отнеме не повече от 24 часа).4 Появата е неравномерна, но закономерно неравномерна, което дава основание да се причислят към другите три ключови думи, анализирани от Милена Цанева.5 В цялата лирика преобладава сладкият стил, но в гражданската, историческата, сатиричната и военната горчиво-лютивият говор е значително по-високо честотен отколкото в любовната и пейзажната мерена реч. Цифровото изражение от поемите и организираните в сбирки текстове е т акова: в първата словоформите на “сладкото” са 165 (от Сливница, естествено, липсват), на “горчивото” 76, на “лютото” 77 plus едно “кисело”, а при втората условно разграничена стиховост съответно – 157, 18, 13. Числата никога не са говорили много за филологията и затова ще се приложат само най-характерните употреби.
“Пряпорец и гусла”: наште въздишки по са горчиви; Моите песни (…) не услаждат клети робове; горчиво тя поглежда; лют харамия; думи горчиви; люто проклинам; цалуваш толкова сладко; плачи горко; “Тъгите на България”: сладка любов; жалост горчива покри Балкана; участ люта; люти рани; Да пийм имало горчива чаша!; нашта борба люта; ти услаждай горестта!; съдбата ни горчива; най-люта смърт; Избавление: съд лют; опита горчиви; о, как сладко беше!; нейни думи сладовити; “Гусла”: мойта лира ехтеше в сладко упоенье; сладостни мечти; Сладкий дъх на пролетта; горчива реч; И живота й горчив кат пелин; неговото слово сладко; с тия сладки думи: наука, свобода; “Под нашето небе”: песни сладки; сладки спомени; сладък мир; лют кумир; сладък сън; по-лют ли е врагът; сладки блянове; слънце сл адко; гълчим за наслади; сладък плам ; сладки свете; сладка почивка; дружки сладки; “Под гърма на победите”: ареопагът люти; присъда люта; ярост люта; евангельето люто на живота; жертвата да понесе горчива; ярема лют; чедо сладко; щурмове люти; “Песни за Македония”: Сладка, хубава Невено, / име сладко носиш ти, / колчем бива промълвено / сладко на душа кънти. // Сладко то, кат любовта е, / като лъх на майски дни, / сладко то, кат песента е / на Дойранските вълни.; жадувахме за естетично наслажденье; “Нови екове”: епопеята люта; устреми люти; Сенкевичу: тоз, който цял свят сладеше, / който ни даде “Камо грядеши!”; мир сладък; “Не ще загине!”: лют топор; скръбта горчива; мъки люти; погрома лют; “Легенди при Царевец”: анатеми люти; куманска омайница люта; сладък покой; замък лют; сладка чаша; горчиво риданье; сладък глас; конеца си люти; сълзи горчиви; люти ехидни; турчин лют; сърцето му сладко тупа; “Моята съседка Гмитра”: Гмитра горка; сладка дрямка; сладък поглед; почивка сладка; “Трайко и Риза”: пий тая чаша горчива; викна лют Мустафата; конят се люти; люто ударен; юнаци люти; “Загорка”: С думи тя я люто мъмри; люто въси се на Кузда; разлюти се грозно Куздо; змия люта; лют старец; “Кихавицата на Саллюста”: във критиката гений лют; най-лютий звяр.
Две стихотворения от Песни за Македония назовават чрез кулинарните оператори формулираната зависимост при употребите: “Песен, песен моя!”: В теб веч не дъха / мирис и услада, / от тебе не лъха / зефирна прохлада. // Мрачна си, сурова, / песен вдъхновена, / с злъчка и отрова / често напоена. и “Аз вчера посетих Борисовата градина”: И сладки трепети… Веднаж ли ази тука / вкушавах светъл мир на славейте при звук а? / / Веднаж ли струи пих на тайни вдъхновенья, / и извори търсих за нови песнопенья? // И сладки трепети… Душа ми се разнежи / под тоз гальовен лъх на пролетни копнежи, // и песен в мен зазря… Но глас смути сърце ми: / за нега, за мечти, певецо, не е време! // Там, дето цял народ с душата е отнесен, / там – твоите крила и дух, там – твойта песен!
Ето няколко примера и от другата група лирически произведения: “Майска китка”: сладостно сияй; сладко да те поздравя; израз сладък сладки мисли; либе сладкодумно; сладък шепот; Либето: Що ми трябува да дира / за песни си критик друг, / кат ги сладки тя намира /> и обича техний звук?; Писмото: О, колко сладък е за мен / тоз спомен свят на мойта младост, / кога омаян, упоен / познах живата тая сладост!; сладък лек; с въздишки дълбоки, горчиви; сладко упоенье; в усилия горчиви; сърцето ти да огорча; туй люто мъченье; въздишки горчиви; сладостен парфум; Писмо: кат си прочитал / с услажденье стихове ми // кат прочитат тия песни, / щът да сочат мълком в них / на най-нежний, сладък стих / и замислени напрасно, / щът въздъхнат сладострастно.; “Поля и гори”: с младо сладострастье; сладка умора; сладък зефир; Българският език: твойте звуци сладки; вада сладкодумна; измами горчиви; “Италия”: Славянският звук: Далеч се синее свещена Елада. / Душата вкушава поезия млада. / Как сладък е тук / славянският звук!; сладко вино; морето сладостно; “Звукове”: сладък полски дъх; по-сладки от нектар; сладко примир енье; сладко прозябанье; дъхам сладко / наслада; сладкий здрач; моята душа е лира / сега, готова сладко да звънти; сладостна Юнгфрау!; “В лоното на Рила”: вкушавам сладък мир; спомените сладки; “Скитнишки песни”: ека сладки; сладко настроение; живот лют; поглъщам сладко; сянката му сладостна; любов сладка; запели сладко славеи; горчило диша моя стих железни; люти времена; “Какво пее планината”: беседа сладка; сладост на талази; сладостния звук; де мир вкуси, почивка сладка; наслажденье нямо; “Люлека ми замириса”: сладостен шепот; трепети сладки; сърце ми сладко сви са; прегръщам ви сладко; миришеш сладко; пак моята лира звънлива / тълкува душата ми сладко; полската поезйя сладка; сладостно видение; много горчила бе дала на поета.; люта рана; “Зихра”: шия като захар сладка; яд горчив; сладък балзам; “В Царството на самодивите”: ир онията люта; сладки думи за разтуха; беседа сладкоречна; горчиви разочарованья; Веч гълтам сладко / дъх от меките зефири; реч сладка и свободна; “Синайска роза”: име сладостно; скръб горчива; болка сладка.
Целият текст “Вазов”, без да са правени педантични справки с ръкописи, варианти и редакции, съдържа около 980 “сладки” еднокоренни словоформи и около 300 “горчиви”, които мигновено биват “изядени” от останалия грамаден брой думи, разположени в 22 обемни тома, но все пак едва ли има друг български автор, който да си служи толкова често и на много “ключови” места с тези аксиологизирани кулинарни оператори. Прозата на Иван Вазов също е изпъстрена със “сладки” и “горчиви” тропи, които са количествено почти 2/3 от всички употреби. И тук се забелязва зависимостта от тематиката, защото т. нар. критико-реалистични разкази боравят сравнително по-рядко с любимия “сладък” класификатор, а пътеписите на поета буквално гъмжат до тавтология от “сладки” наричания на родната природа (броят им е по-малък, тъй като те страницово са почти два пъти по-кратки). Историческите романи съвсем рядко се ползват от услугите на наблюдаваните лексеми, за разлика о т по-актуалните – Нова земя и Казаларската царица,– в които вътрешното разпределение пак е във връзка с разказваното: в Нова земя например, “сладки” са само любовните отношения на Стремски с Драга и Невянка, но от пета част те рязко намаляват (едва 9 от общо 53) за сметка на “горчиво-лютивите” определения за настроенията, предизвикани от партизанската действителност след Освобождението. В повестите положението не е по-различно – животът на хъшовете е изпъстрен само с горчивини, а “сладка” е, разбира се, родината и смъртта за свободата й. Хумористичните визии за българското малко по-често имплантират “сладкото”: в Нора то е, по обясними причини, насладно, а в Неотдавна има само едно пейоративно “сладострастие”. Образите на българското средновековие в историческите драми рядко могат да ни срещнат със “сладкото”, защото причинителите на петвековното турско иго навяват, според иначе романтичния Вазов, само “люти” и “горчиви” настроения, както и сатиричните съвременни сюжети, сти гащи до нескриван сарказъм. Мемоаристиката помни детството, българската природа и раждането на поета и помощниците му като сладко тайнство, но честотността е сравнително ниска. При първо приближение не бива да се желаят повече обобщения, а следващите примери могат с чиста съвест да се прескочат в процеса на четенето (включени са и синонимизациите на словото и храната).
Повести: “Митрофан и Дормидолски”: Сладострастна натура!; какво сладко име; прочете това с голямо услаждение; “Немили-недраги”: да вкуси от сладостта на неизвестното; един тайнствен образ, вечно буден и вечно сладостен: образът на България. Защото (…) душата на българина беше гладна за някаква неземна храна; Ах, сладка е смъртта за отечеството!; Огорчен еднаж; “Нора”: не умее да подслади съществуванието ми; “Чичовци”: и я наричаше сладостно: фамилия; булка сладкогласна; с наслаждение слушаха; изгледа го кисело; изкрещя Иванчо разлютен; отговори кисело; каза усмихнато-кисело; сладко жалостно четеше евангелието; смъмра люто.
Разкази: “Драски и шарки”: сладост от семеен живот; горчива омраза; сладката синева на небето; гладно е за литературна слава; лютото й гризене; беше турил пиперец в гозбата: посипал беше нарочно списанието си с нападки и груби ругателства против събратята си и списанията им; да вкусиш от усладата на самотията; И тия новини винаги са предложени в привлекателен вид на извънредно събитие, посолени с множко пиперец; много лирическа поезия, подсолена с тънка сатира; горчиви оплаквания; струите на твоя свободен въздух, които гълтаме с наслаждение; голяма част от публиката очаква с видимо нетърпение появлението на тия съблазнителни листове, за да ги поглъща лакомо и да плюе после.; тия божествени звукове поусладиха душата ми.; упойния дим на тамяна на сладките речи, домакинът слушаше и гълташе възхитен тая хармонична музика; те предвкусваха сладостта на новото пиршество, което Чучаргов готви за тяхното злодумство.; никоя публика не пощи една книга, тая роля оставя на критикувачите и буквоедите, а тя се доверява само на инстинкта си- или вкушава книгата, ако и се хареса, или я зафърля равнодушно.; А са хубави, стиховете имат ритми, стъпки имат, и гладки са, като ги четеш, сякаш че гълташ рахат-локум…; вкушава сладостта на мисловния живот; поглъщаха сладостно тая атмосфера от псувни; каза огорчен; Слушането на вкусните ругателства ги застърви за по-нови и по-пиперливи; “Видено и чуто”: мислеше си той горчиво; усмихва се горчиво; горчивата ирония; Павле Съйков (…) пишеше гладки стихове и ги четеше с тих напевен глас. Аз ги слушах с голямо наслаждение.; Познавах Груева само по това обаяние, по побългарената Сирота Цветана, която четях с наслада; “Пъстър свят”: Защо са тъй сладки възпоминанията от младостта; Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си ро й чужди думи в езика, и той, сиромахът, ги гълта; сладки стихотворения; сме чели с такава сладост неговите стихове; стихове, които приличат на едно сладостно люлеене; горчиви чувства; горчив песимизъм; “Утро в Банки”: избъбра горчиво; Неговият глас постепенно ставаше (…) по-захарно-сладък; пи с наслаждение горчивото кафе.
Романи: “Под игото”: Предговор: О видения, как услаждахте душата ми!; Емексиз Пехливан, най-лютият пладнешки и нощен злодеец; подсоли разказа си; шумяха сладостно; обеда, чиято сладост предвкушаваше; горчива чаша; тия (…) слова на Кралича гърмяха в душата му сладко; сладкодумен разказвач; люта жалост; благочестивите жени нагощаваха с градски анекдоти и с вишнево сладко; по-лакоми подробности; принципите на социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах; сладостно-нежна повяхналост; люто злорадство; люти огорчения; гълтане утопиите на разни социалистически доктринери; гълташе с наслаждение зрелището; помисли си тя горчиво; душата му се напълни с наслада; тия прости думи внасяха сладка утеха и бодрост в Огняновата душа; намуси се кисело; гълтаха родните и понятни звукове; най-люти нравствени страдания; сладката н ощна тишина; тя гълташе всяка негов а дума (...) и не сваляше от него поглед, който го сладко гореше; планове, подсолени с шеги; сладко и страшно обаяние; сладко и скръбно утешение; “Нова земя”: сладостните минути, които твоето писмо ми даде; по-горчива мисъл; забележи Филович горчиво; огорчения хаджи Евтим; И небето, и земята, и Дунава, и въздуха му бяха сладки и му пълнеха с радост душата; лютото страдание; Твоята сказка е могла да мине и без тоя пиперец – не по вкуса на българина.; Природата? Но както виждам, при всичкия си разкош, тя не сполучва да ти услади съществуванието тука, от което пъшкаш тъй горчиво.; обичаше поезията, имаше душа възприемчива за естетична наслада; Стремски (…) гълташе сладката музика на звуковете; Аз те не оставям, аз бягам от зрелището на утрешното си горчиво фиаско, като отнасям в душата си твоя образ и сладката надежда скоро да бъдеш моя, вечно моя!; старецът се лютеше; руски книги, печатани в Женева, с пиперливата пища на които се хранеше лакомата юношеска душа, намерила при нея уроците много сухи; горчила домашни; Той ги намира много сухи и несмилаеми, което не му бърка да поглъща с жажда женевските книжки; Споменът (…) правеше по-силно и по-сладостно съзнанието за сегашното му щастие (…) Възпоминанията за минали злини са тъй приятни в часове на благополучие, както са по-горчиви светлите възпоминания в безизходната тъга на настоящето.; налапал се неразбрано със социализъм; сучеше люто мустаци; горчива среща; люто ги подиграваше; горко чувство; горчивата подигравка; “Казаларската царица”: теменужката услажда сърцето; вкушава сладострастно; как е сладък живота, как е сладко да дишаш в поезията на лунната нощ!; с наслаждение гълташе въздух; вкушаваха сладостта на чистата любов; да не огорчава родителите си; пошушна тя горчиво; “Светослав Тертер”: Годеслав се разлюти; люта завист; изшегува се горчиво; Чоки се лютеше.
Драми: “Вестникар ли?”: Българията наша обича пиперливото. Аз те съветвам и ти да туряш пиперец на твоите статии; иска пиперец, горчица, ама английска горчица за манджата, за да я глътне вкусно, па била и от диневи кори; “Службогонци”: засладил за служба; Кисел като турчин на рамазан!; “Казаларската царица”: люта дописка; па го насолих; (слуша романа с услада.); “Руска”: Не чух сладка дума, не видях милувка, не усетих сладост в сърцето; “Господин Мортагон”: Ах, колко е сладка славата!; О славо, колко си сладка!; “Двубой”: горчива чаша; да се наслаждавам от гледката как пищовът трепери в подлата ти ръчичка.; “Хъшове”: (с огорчен вид); (горчиво); сладката свобода!; Ах, сладка е смъртта за отечеството!; “Към пропаст”: Сладка душо!; Аз изпих чашата на огорченията до дъно и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението, да видя Александра унизен; “Борислав”: сладки мандолини звучат; дишаш сладкия въздух на отечеството; Сладка, Тама ро!; “Ивайло”: сладък живот; (с гор чива усмивка); За ония, които носят короната, няма горчива и сладка чаша.; “Престолът”: пийни с твоите сладки уста и мен виното да стане по-сладко; “Под игото”: (огорчено); Сладка е смъртта с тебе, Бойчо.; “Тиран”: късичко и сладко известие; прохладни сенки, под сладкото шептенье на които любовта пее своята божествена песен; Искаш да изпиташ сладостта на гладния живот!; лютата му омраза; “С чужди драг, в къщи враг”: да изпитам сладостта на отмъщението; сладки приказки; сладка дума; с такива захарни приказки я храниш.6
Пътеписи: “Великата рилска пустиня”: сладостното фъфлене в буковата гора; сладкото дъхане на божествената Цитера; сладката зеленина; “В недрата на Родопите”: И аз с едно истинско сладострастно чувство поглъщах в гърдите си свежия ветрец; сладко ръмоли; славеят ронеше своите сладки и тъжни ноти; сладките ноти на лирата му; Аз се скитах с наслаждение; Витоша: Наслада за очите; сладостта на планинския въздух; Водопадът: сладка меланхолия; Из Владайското усте: и гълтах със сибаритско сладострастие радостите за очите, сърцето и душата; Богдан: най-сладък сън; да говори сладко; Един кът от Стара планина: сладостен въздух; Мочурът: вкушавах това наслаждение; Розовата долина и Тунджа: това зрелище услажда; нечуто наслаждение; къпал сладострастно; естетически наслаждения; сладки благовония; До Радомир: Един славей пущаше сладките си звукове; Ерусалимите на българската признателност: окото бяга с наслада; въздухът гълтат с у слада; Костенец: сладострастно наслаждение.
Спомени: “В Свищов”: сладко смущение; запя първите си песни в сладките зари на свободата; “Някой спомени за майка ми”: горчиво разочарование; любовните от Петка Славейков: особено тях баща ми с наслаждение слушаше. Доста грубичката еротика в тия песни се слушаше и гълташе без скандализиране…
Юбилейни речи: Споменът на днешния славен за мене ден ще бъде един от най-сладките и най-гордите спомени за през целия ми живот.; Аз съм препълнен от възторг, аз съм упоен от най-сладката радост и съгрян отнай-светли надежди…
Писма: дълбоко огорчени; Аз го четох пак с наслада, (…) разказът Ви е едничкото пролетно цвете, което изпуща сладък аромат.; да услади на пияното Евгения Марс; горчив тон; с каква трептяща наслада ще чета редовете от моята драга и прелестна ученичка и приятелка.; ще слушам с наслада новата творба на моята даровита ученичка; Тя ще се чете с еднаква наслада и полза и от млади и от стари.; Ще я прочета – и знам, че с най-голяма наслада и интерес.
Както стана ясно от първите редове на файла, Вазов има и други интуиции за езика, художеството, думите и нещата им, но тук бе изведена само най-натрапливата, за да изпъкне по-силно разликата с усетите на Пенчо Славейков. Манипулативното представяне изтри стихове и проза, в които речта е сечиво, инструмент, гранит, скала и същевременно се приближава плътно до Славейковите свръхаксиологизирани думи за вегетативно-дивното, духовното, въздушното, благовонното, простото. Любимата лексема на българския модернист – “дивно” – се среща високо честотно и в текстове на Вазов, но тя е употребявана предимно в пътеписите и в контекст, който стеснява конотативния й ореол до природно-дивото и божественото. Критическият дискурс на Вазов също изисква по-внимателно взиране, защото фигуралността му понякога се оказва мостът между Възраждането и новата метатекстовост, която с ерудиция и демонстративна жестовост се опитв ат да градят д-р Кр. Кръстев и П. П. Славейков.
___
1 Вж. Л е к о в, Д. Българска възрожденска литература. С., 1993, т. І, с. 271. ^
2 Вж. Т о п а л о в, К. Проблеми на българската възрожденска литература. С., 1983, с. 29, 33. ^
3 Вж. М а р к о в, Г. Българска възрожденска критика. С., 1981. Особено метапрозата и рецензиите на Каравелов и Ботев. ^
4 Сравнително малкият обем думи, сътворени от българските символисти, е позволил професионалната направа на изключително ценния Справочник на символите в българския символизъм. Вж. процентното присъствие на лексемите в лириката на най-младите у Д о б р е в, Д. Справочник…, Шумен, 1996, с. 55 и 219. ^
5 Ц а н е в а, М. За три ключови думи в поетичния език на Вазов. В: Автори, творби, проблеми. С., 1990, с. 234-243. ^
6 Последните два текста се цитират по В а з о в, Ив. Неиздадени произведения. С., 1968; с. 17-207. ^
Борис Ангелов "Дебатът Славейков - Вазов или идеологът на "Мисъл" срещу идеологът на нацията"