Както знаем,
Кириак Стефчов е лошият в "Под игото". Зъл и коварен като еврокомисар по
разширяването. В една от най-известните сцени в романа Стефчов се опитва
да направи черен PR на Рада Госпожина, като на публичния годишен изпит
задава сложни, нарочно засукани въпроси на нейните ученички. Те се объркват
и не могат дума да обелят, обществото гледа и му се свива сърцето, но тогава
отпред застава Бойчо Огнянов и започва простичко да пита "кой създаде нашата
азбука", "кой ни освободи от гръцко робство" и т.н. Децата се отпускат
и бързат да покажат колко добре са си научили урока, а обществото си отдъхва
с облекчение. Така и досега. Българското общество все така не обича сложните
въпроси, нито сложното, "учено" говорене. През последните години медиите,
особено хумористичните предавания и жълтият печат, направиха всичко възможно
да насадят представата за интелектуалците и академичните среди като за
едни кириакстефчовци, които само "мъчат децата" и изобщо дрънкат глупости,
които само те си разбират. Кулминацията на тази стефчовизация обикновено
идва с кандидат-студентските изпити по български език и литература. Каквото
и да се падне, според вестници и родители все е много сложно, много увъртяно
и не позволява да се прояви творческото мислене на учениците. Какъв е сега
тоя Пенчо Славейков, какво е това страдание? Не може ли като при Слави,
този съвременен Бойчо Огнянов, вижте той как простичко пита! Ей такива
въпроси, дето може само с да и не да се отговаря: "Имаме ли с какво да
се гордеем като българи?" - "Да!", "Трябва ли да затваряме АЕЦ "Козлодуй?"
- "Не!" И т.н...
Представянето
на разните му там матури и изпити като изкуствена преграда, сложена пред
децата, за да се пълнят джобовете на алчната учителска мафия, не е обикновена
манипулация, отклоняваща вниманието от едни други мафии. Въпросът не е
и само в това дали образоваността се изразява в заучаването на няколко
имена и идеологизирани клишета. Централният проблем е сблъсъкът на две
гледища за културата. Според едното културата е хоризонтално разгъната
шведска маса, към която всеки свободно се устремява и консумира каквото
му харесва. Според другото виждане, това на "злите" университетски кириакстефчовци,
културата е вертикално йерархизирана и в центъра й стои личностното изграждане,
осъществяващо се чрез непрекъснатия диалог с чуждия опит. В първия случай
Пенчо Славейков се оказва излишен, във втория - изключително подходящ именно
защото е различен, несъвременен като ценности и начин на изразяване и с
това провокира мисленето. Естествено първото виждане, виждането на медиите
и на Бойчо Огнянов / Трифонов ще господства, защото внушава на зрителя
или читателя, че не е необходимо той да се променя. Бъди какъвто си, т.е.
лежи си на кълката! Никакви отвлечени материи, сложнотии и "дискурси",
нищо не трябва да смущава умствения мир на консуматора. Лъжата е в това,
че обществото ни е дълбоко проядено от справедливи и несправедливи неравенства
и всъщност шведска маса няма, а образованието и културата се предлагат
като нейни фалшиви заместители.
|