Тази пролет птичките си носеха сламки от Египет.
Не беше на добро, бабичките плюеха през пазва.
Слънцето опали плешките ти, дъще,
и солта изби по твърдите ти хълмове.
Пеперуди пърхаха в коремите
и ходехме във кръчмите, за да ги мокрим.
Лошава година, дъще,
и любовниците те зарязоха,
и всичко тръгна на провала.
Със сламките избодохме зениците на братята,
завързахме бащите на гредите.
Птичките подпалиха гнездата си.

Аз зная, дъще, ти плачеш,
затуй че Господ с пръст ни е посочил,
и сме станали пред всички за посмешище,
че петлите ни измряха, и кокошките не носят
и на Великден не с яйца, а с камъни се чукахме.
Сега наместо въглен
смучем гнилите си зъби.
Освен наесен и ние да заминем за Египет.
Дъще на людете ми,
плачи за нас,
сега

и във часа на нашето спасение.

върни се | съдържание | продължи