Сърце, непопито с тампон от памук, е този живот. Кървясало малко отгоре. Тръгнах си по пътечката, обрасла с лиани. Необрасло и недорасло - захвърлих багажа на дните. Наелектризирах луната. Казах сбогом на всички песове и мъже. Обрасла до тъмночервено е пътечката - с дървеса и треви. Тровя се в тъмното, докато я намеря. Тровя и теб не на шега. Бодлите на нечие щастие се забиват в ръцете ми. Боцкат ме, малко встрани, някак особено, точно в кутрето ми. Драматизирам и толкова. С устни докосвам солта на морското щастие. Головрато и невчесано като момичето на реката, oтраснало в зноя на лятото, а пък през януари родено. Красиви са януарските момичета. Обичат момчета, родени през май. И не се впримчват в спомени чужди. Имат си свои понеже. Не съм се наспала още под стряхата. С калта се справям по-лесно, отколкото със снега. Аз, родената през януари. Страх ме е от бялото, дето блести в очите ми. Заслепяват ме снежни човеци. Нали не съм Пепеляшка.Чернокоса съм. Почти кестенява по здрач. И не обичам мъже, пропити от скръб и проказа. Захващам се с другите. Момичетата януарски скришно се задомяват през юни за кратко. Откъсват се през юли и бягат към август в галоп.
         Сърце, непопито с тампон от памук, е този живот. Кървясало малко отгоре. Заравям се в пясъка. И него, живота, по малко едва. Кръвта е леко отгоре. Така е, родена съм през януари. Снежни са ми бедрата, а зърната -корави. Очите, знаеш, пастелни и диви. По-добре е така, без да ме виждаш и стенеш. Докато издържиш. За после не знам. Никой не знае. Най-малкото аз. Очи не събарям. Губя ги просто в морето ти. И така ослепявам за кратко и малко. Ще се намеря все някога. И ще пропиша отново за оня кладенец, дето ни срещна. И ще се влюбя в мъж със сини очи. Кога ли? И в този живот - едва ли. Тъмнооките момчета са цигани майски. Обичам ги. Аз, родената през януари.