Ситуация-post-четене вариант на "Култура на лъжата" на Дубравка Угрешич

Галина Иванова Георгиева, БФ, СУ, Фак. № 10052

 

We are alive
Take a breath
Take a deep breath

         Палиндромът принадлежи към поетичните игрословици techno pagina carmina figurate. Неправилният палиндром се нарича в енигматиката палиндромоид. Това е дума или изречение, които четени от началото към края имат едно значение, а четени обратно - друго, палиндром означава обратен, който се връща. Античен термин за дума, изречение или стих, който гласи еднакво, независимо от това как се чете от ляво на дясно или от дясно на ляво. Такъв стих се нарича дяволски стих (versus diab olicus) - фагмент от палиндромски разказ - антиполитическо есе - книгата - "Култура на лъжата" - авторът - Дубравка Угрешич.
         Книгата сама, още с 1 корица номинира себе си жанрово антиполитически есета, като маркерът по-скоро вкарва в полето на пред-говора-алюзия на самия разговор. Предметът е ясен - културата на лъжата, очертана в измеренията на малкото пространство на еx-post-тоталните

Тоталитарните
Комунистическите общества
Социалистическите
Източните

         На нищото, в периферията на люлката на цивилизацията Европа.
         Малките случки + големите събития, малките хора + големите политици, завъртяни в хаотичната машина на историята, визуално оформена асимптотично. Завладяна мощно чрез манипулация, чрез култ към празнословието; накратко, да се прави всичко онова, което е в противоречие и с най-елементарния вкус на здравия разум. Книгата идентифицира ситуации от мини-случката [насилието върху старец в трамвая] до мега-събитието [войната вътре в юго-федерацията]. Малката емблема до голямата емблема нанизват случки с еднакъв резултат - деструкция

Хаос
Анархия ---> that is fun

         ...падане на граници и изграждане на нови; преразпределение на еднакви фигури вътре в пространството на една от териториите на Изтока, където комунизмът се строеше...
         Това е книга, която разговаря с адресата, изградил познанията си за света в ситуацията на бавното, изчакващо времето/както авторката го означава/на емоционален, социален и морален аутизъм, на някакъв вид безчувственост. Това време, което гради физиономията на homo balkanicus в двете му gender-разновидности: m-самецът, който пие пее буйни песни, винаги в група и никога сам; строител на историята на народа и f-самката-домакиня, с торбите в ръка, задължителният атрибут на нейния lifestyle - продължителката на рода...
         После идва времето на великите мъже и тяхната сила с почти кралимарковски размери и с почти същия чудодеен начин, по който са я придобили; времето на Радован Караджич, Ф. Туджман, Милошевич. Времето на Лепа Брена и чалгата + това на мексиканските сапунени опери и "Робинята Изаура", митологичното време на вечния цикъл на изчакване на завръщането на златното утре.
         Накрая идва Войната, чиято скорост усилва мощно оборотите на машината за манипулация, цензура и автоцензура, страхът от идентификация и принадлежност към този или онзи локус, изтриване и пренаписване на биографии - факти и фикции; фикции и факти... истинска постмодерна ситуация... на Балканите, с малко повече action-сцени, истински пушки и бойни стратегии, истински рани истинска кръв, истински трупове, реална смърт...на война като на война - ние добрите срещу тях лошите - преекспониране на митовете на века на Стените-граници-Светове.
         Войната престъпление, организирано колективно; здравото отроче на културата на лъжата. Там всичко е възможно, защото шизофренията, параноята, здравият разум са бледи следствия на голямата причина, истината е лъжа, а лъжата е просто начин на живот; Експлозия на собствените мании за власт, територии, пари, разиграна чрез простата защитна формула - волята на народа, народът съучастник в обща съдба, в общия исторически момент на ужаяващата статистика на броя на жертвите, емигрантите, бездомните, убитите, осакатените, на унищожените домове, градове, държави, култури, преправяните истории, изгорените книги; на употребените патрони и бомби.
         Лозунгът before: Пазете братството като зеницата на окото си, after звучи: С чистия хърватски въздух се диша по-леко, сам по себе си миксира две идеи, едната чисто комерсиална (бонбоните против бронхит), другата нравствена (за национална хърватска чистота). Синтагмата before заменена от синтагмата after, този път рекламно оцветена. Before дава after, привидно фикцията прикрива факта, защото after се оказва прочетена before отзад напред; знаците са разбъркани, но в палиндромна последователност дават еднайво значение. Братството в ех-юго-федерацията се артикулира като болест, която се лекува чрез прочистване, възможно само чрез строго фиксиране на ident-a, който включва age/sex/location, заедно с това и етнос, религия, език, нова лична карта за нова родина, нова история....
         От другата страна е Европа - мирна, чиста, подредена, красива, свободна, премерваща времето в графици, свършена работа, пари, индустриален прогрес, реклама, бизнес, корпорации, освежаващи напитки...и полети в космоса.
         Нейните граници са ясни, виждат се отдалече, чертаят себе си в опозицията - граница - Изток - Запад - линията минава по разрушената Берлинска стена (превърната в сувенир); На Запад е Великата цивилизация, от др. страна - нищото.
         Източната любовница на господарския Запад, който я изследва, колонизира, тайно прелъстява, за да усеща себе си жив, за да усеща в себе си силата на опиянението от собствената мощ. Малка, бедна любовница - сполучлива метафора, която може да бъде допълнително украсена и за нещастие съвсем натуралистично; гледка, която обещава да бъде зрелищна. Някъде в потока от думи на др. място авторът ще каже:
         И изведнъж ми се струва, че ясно виждам тази Източна Европа. Тя седи на масата ми и се гледаме като в огледало. Виждам изкривени стари обувки, неподържана кожа, евтин грим, израз на сервилност и безочливост. Тя изтрива устата си с ръка, виждам пламък на отчаяние и лукавство. Виждам отчаяно желание да бъде "някой". Сестро моя, моя Източна Европа.
         Тя използва език, утопичен по своята същност, език на който никой не говори, дяволски език - палиндромски, обратен който се чете отпред назад и отзад напред, отляво надясно и отдясно на ляво; Тя комбинира знаци, които принадлежат на carmina figurate. Ето защо никой не я разбира и никой не иска да говори с нея, тя все пак е малка и бедна, избрала пасивната роля на жертва.
         Кръгът е рециклиран, любовта нежду Изтока и Запада на стария континент на границата на 20 и 21 век ражда новите си граждани и ги поставя в съответните графи; на изповядващите лоялност към нацията, на изповядващи лоялност към парите и на OTHERS - безотечествените
         Номадите
         Копелетата
         Без постоянен адрес
         Квартирантите
         THE CHOISE IS YOURS
         Накратко "Култура на лъжата" е хаос от антиполитически есета, палиндромски разказ за това що е:
         Родина
         Идентичност
         Любов към родината
         Национализъм
         Фашизъм
         Комунизъм
         Национална история
         Език
         Писател на един народ
         Народ на един писател
         Изгнание
         Вещица
         Жанрът на есето усилва полифонията във визиите и гледните точки, съчетана с префикса анти в комбинация от култура+политически=лъжа, допуска надграждане на версии и интерпретации, структура на свободни отношения вътре в нивата на самата книга.
Броеница от светове.

 

---

Използваният цитат е от книгата на Мария Тодорова "Балканизъм".





Електронна публикация на 18. ноември 2001 г.

г2001 г. Галина Иванова Георгиева. Всички права запазени.
г2001 г. Литературен клуб. Всички права запазени.