Димо Кьорчев е роден на 20 май 1884 г. в Търново. Бащата Петър Кьорчев е сподвижник на Васил Левски, член на Лясковския революционен комитет, възпитаник на Априловската гимназия, учител. Майката Йорданка Шаранкова е от родословното коляно на Иларион Макариополски. Много силно е влиянието на Димо Кьорчев от атмосферата на Велико Търново, град с ясно изразен политически живот, и от Стефан Стамболов, в когото Кьорчев вижда "единствения управник на България, който е имал своя външна политика". След като завършва гимназия в родния си град, през 1905 г. Димо Кьорчев заминава за Лайпциг, тогава средище на младата българска интелигенция.
    Първите критически работи на младия критик се публикуват в сп. "Ново време" и в сп. "Общо дело". В Лайпциг Димо Кьорчев се записва студент в Юридическия факултет на университета. По това време Кьорчев чете Ницше, Шопенхауер, Пшибишевски. Поради липса на средства прекъсва следването си. Името на Кьорчев като литературен критик нашумява особено много след появата на на неговото философско-естетическо есе "Тъгите ни" в тримесечния литературен алманах "Южни цветове" (1907 г.). През 1908 г. Димо Кьорчев завършва право в Софийския университет и веднага започва своята адвокатска практика. През 1909 г. Димо Кьорчев заедно с Елин Пелин издава сп. "Слънчоглед". Между сътрудниците на изданието са Теодор Траянов, Трифон Кунев, Цанко Церковски, Константин Константинов, Екатерина Ненчева, Михаил Кремен, Владимир Василев, Боян Пенев, А. Протич и др. В "Слънчоглед" Елин Пелин публикува своите разкази "Нечиста сила" и "Отец Сисой", а Димо Кьорчев - статиите си "Близкото минало" и "Литературна критика". Малко по-късно Димо Кьорчев сътрудничи на в. "Воля" с есета на социалнопсихологически и културни теми, следи художествените изложби, пише литературнокритически портрети. Във в. "Воля" излизат неговите статии "Трагедията на Яворов" (1911), "Размишления върху интересното" (1911), "Смехът" (1911), "Лошите книги" (1911), "Писателят" (1911), "Пенчо Славейков" (1912), "Във Виена" (1921) и др.
    След войните Кьорчев става главен секретар на Националлибералната партия. Сътрудничи на в "Развигор", в който излизат неговите статии "Димитър Бояджиев" (1921), "Суетност" (1921) и др. Списание "Пролом" (1922 - 1928) е последното му обществено-литературно дело. На неговите страници Кьорчев се утвърждава като политик и се снижава като литератор. От литературно-критическите работи на Кьорчев в "Пролом" внимание заслужава най-вече студията "Основните страни на художественото творчество и тяхната оценка". Димо Кьорчев умира на 22 декември 1928 г. в Париж.