Кристина Стоянова

литературна критика

Литературен клуб | страницата на авторката | за книгите

 

 

Приключенията на Ернан Кортес

 

Кристина Стоянова*

 

 

Корица на книгата

         Тодор П. Тодоров е автор на романа „Хагабула“, който спечели националната награда „13 века България“ за български роман на годината. Причината за това отличие не е една. Тодор П. Тодоров е млад автор с отличаващ се почерк в българското литературно пространство. Позицията на автора е изградена в жанра магически реализъм, която ни препраща в един приказен свят по пътя на едно приключение от началото му до търсената от главния герой магическа цел. Романът „Хагабула“ не е впечатляващ само със забележителния си стил, а е определен като истинско литературно събития в контекста на литературата. Тодор П. Тодоров притежава забележителен поглед, който прецизно конструира потапяща реалност. Освен всичко казано до момента е важно да се отбележи, че романът е развит в историческа дълбочина. Той е необичаен с оглед на пространството, в което се развива действието, а също е развит в един далечен контекст, който го отличава и в пространствено отношение. Смелостта да се представи на българската публика така далечна реалност е отличаваща. Абсолютно заслужено авторът е награден с най-престижната българска литературна награда.
         Приключението ни въвлича още от самото начало. То е персонифицирано чрез образа на Ернан Кортес и неговата експедиция до далечни земи и цивилизацията на ацтеките. Магическият реализъм е чудесен избор за описване на пътя на едно приключение. Рискът екзотиката да надделее е абсолютно оправдан, тъй като героите се придържат към целта си и успяват да съхранят собствените си ценности в духа на цивилизацията, от която идват. Трудният път към планината на ацтеките е само редица от предизвикателства, които помагат на Кортес и неговия екипаж да усъвършенстват себе си, вижданията, действията и мислите си, за да са напълно удовлетворени в тази експедиция. Освен приключението авторът въвлича и фантастични елементи, които засилват приказното усещане, което присъства в книгата. Не са оставени на заден план и важни философски въпроси, чиито отговори се търсят по пътя на приключението и голяма част от тях са намерени именно в хода на същото това пътуване. Това не е случайно. Авторът е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, което си личи и в написаната от него книга по стила и философското търсене на главния герой. Философският дискурс преобладава по време на всички премеждия, пред които е изправен екипажа. Целта на експедицията за миг не е забравена и държи членовете на екипа дори в най-трудните моменти на търсенето.
         Романът задава важни въпроси относно различни части на света и връзката на човека с природата, която съществува, но често е нарушена. От значение е как да се създаде отново тази връзка между човека и природата, какво трябва да се направи, за да се случи това. От значение е как се поддържа и да не се позволява веднъж възстановена отново повторно да се наруши. Човекът е необходимо да подхожда с внимание към това взаимодействие, защото до голяма степен то определя погледа му, вътрешния му свят и заобикалящата го действителност. Даваме си сметка, че голяма част от тревогите и проблемите на човека са в следствие на нарушената връзка между човек и природа, тъй като природното е символ на естественото, а в случай, че не е природно не е и естествено.
         Романът засяга ролята на жената като образ в създадения от автора свят, нейната значимост и трудностите, през които жената минава в него. Конструиран по такъв начин, какъвто е тежко на моменти да бъде възприет и превъзмогнат. Голяма част от препятствията пред жените в романа се дължат на факта, че това не е техен свят. Не е техен, защото не е създаден от тях, а е създаден от някой друг. С оглед на това жената няма функция на творец в този свят, а й се налага да се адаптира. Приспособяването на жената към съществуващите порядки й коства не малко усилия, който не я демотивират, а напротив дооформят личността й. Не се засяга темата за това какъв би бил този свят, ако беше конструиран от жена. Образът на жената е представен под гъвкавата й, приспособима форма, готова да се справя в различни ситуации и да се справя с изправените пред нея предизвикателства. Голяма част от трудностите поставени пред жените се дължат на факта, че са попаднали в свят, конструиран само от мъже. Мъжът като водеща фигура се чувства длъжен да създаде света, който обитават героите по повод на жената, която го е вдъхновила. По някакъв начин представянето на такъв тип взаимоотношения следва естествения ход на природата, където жената е повод, причина и вдъхновение за дадено действие, а мъжкият образ е този, който реализира на практика и в действителност идеята. Това не прави щастливи жените в романа, но може би и идеята им не е да бъдат щастливи, а приспособими.
         Романът „Хагабула“ със сигурност е отличителен пример за съвременна българска литература, който най-вероятно е по пътя си към международната литературна сцена в готовност да спечели и други отличия в други международни литературни контексти. Това е космополитен роман, който може да съществува в различни краища на света, тъй като касае общочовешки ценности и проблематика, която е способна да развълнува граждани от всяка част на света.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

* Кристина Стоянова е докторант в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 

 

Тодор П. Тодоров. Хагабула. Изд. „Жанет-45“. Пловдив, 2022 г.

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2024 г.

© 1998-2024 г. Електронно издание „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]