Една много важна част от културата са сексуалните отношения. Темата вълнува всички и отдавна не е забранена, но въпреки незабраната, остава неразбирането. Пак искам да се върнем назад – в периода на културата на виното.
      Явно на древните хора им е било много по-ясно, че човекът е еднополов, отколкото на днешните. Явно за древните сексуалността е била много по-естествена, отколкото за сегашните. И явно отклоненията в сексуалния избор са били приемани съвсем спокойно за разлика от днес, когато по изкуствен начин се създават напрежения по повод темата.
      Още преди Апулей в гръцките текстове се упоменава за сексуални предпочитания на мъже към мъже. Сафо /доста по-късно/ свободно е обявила сексуалния си избор. Нищо лошо и нищо, което е извън природата на нещата. Тези истерии днес за правата на гей ориентираните са просто смешни.
      Всъщност хомосексуалността съществува почти при всички биологични видове. Но при човека тя има и други проявления. Да се върнем обратно в древния свят. В Гърция и Рим младите мъже, които са искали да направят кариера, са имали връзка с по-възрастни мъже /но с високо обществено или политическо положение/. Това е било толкова нормално, че дори не се е обсъждало /прочетете „Сатирикон” /. Също и бедните са давали децата си за временно ползване /срещу пари/ на богати старци, защото се е считало, че сексът с младото тяло възвръща духа. /За страните, развиващи се в „културата на ориза“, просто няма да говорим. Там нещата са доста по-крайни. Продавали са се малки деца, но пък бедността е добро извинение за човешките глупости./ В храмовете на Изида са обучавани момичета и момчета в изкуството на „любовта“. И обърнете внимание – всичко това се превръща в забранена тема едва по времето на социализма. Преди него гей ориентираните мъже са се наричали „стари ергени”, а жените, които не са си падали по мъже, са „стари моми“. Но както и да са били наричани, те не са били извън обществото. Те не бяха извън обществото и по време на социализма и много досадно е да се говори за репресии и отхвърляне от хора, които наистина не знаят. Едва ли някой си мисли, че е била тайна сексуалната ориентация на Емил Димитров, доста от нашите известни композитори, балетисти, художници, артисти, кинодейци и писатели. Е, проститутките /мъже и жени/ бяха под контрол, но така е в цял свят. Просто този контингент винаги се следи.
      Всичко, което съществуваше на практика, не съществуваше на думи. Това е едно от нещата, за които лично съм сърдита на социализма. :)))) Темата вече я обсъждах и тя се нарича социално лицемерие. Нещата не се наричат с истинските им имена. Точно поради това неизговаряне в културата на третата чаша се появи чалгата, порното /не става въпрос за порнофилми, а за поведение/ и агресията. И ако кажете, че хомосексуализмът няма нищо общо с културата, много ще сбъркате. Пред 90-те години се появиха хора, които обявиха своята различна сексуалност и поискаха различни права. И обърнете внимание!!! Те не поискаха право на по-ранно пенсиониране, право на по-лек труд, право на различно здравно осигуряване /това означава, че тези права ги устройват/, а поискаха правото да се женят помежду си, да организират шествия и паради и да показват сексуалността си на обществени места. И това е огромната грешка. Бих застанала зад всяка проститутка /независимо мъж или жена/, която поиска право на пенсия, защото пенсионирана проститутка не съм виждала. Бих застанала зад всеки гей, който поиска по-къс работен ден, поради някои особености на физиологията му, но всичко останало си е обикновена поза, истерия и опит за привличане на вниманието. Имам и имах /по време на социализма/ доста приятели с гей ориентация. Те са си съвсем нормални хора, имат същите битови проблеми, както и хетеросексуалните, имат амбиции и постижения. Различието между хората не е в сексуалността, защото тя е естествена. Различието е в ценностите. В културата на третата чаша нещата тотално се изместват и от ценности се преминава към пошлости. Всъщност това е и проблемът. Вместо да се създават личности, които имат стойност, обществото се насища с индивиди, които нямат с какво да станат интересни, освен със сексуалните си предпочитания. Същото се получава, когато ври мръсна вода. Образува се пяна на повърхността, която трябва да се обере. Сега обираме пяната.

      Следва: Изневярата

към рубриката