Мария Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

 

Култура на политиката

 

Продължение

 

Мария Станкова

 

 

      Доказателствата в подкрепа на твърдението ми, че нямаме политическа култура, се сипят като летен дъжд върху суха земя.
      Всеки мисли, че животът започва от него. Това е стара истина. Всеки мисли, че полага началото на нещо ново. Но, за съжаление, човечеството е изживяло хиляди години и новостите се свеждат почти до нула.
      И ето темата, с която ми се иска да продължим: Политическата култура е резултат от натрупвания. Има една личност в историята, към която изпитвам особена слабост – цар Хамурапи. Той е дал на човешкия вид законите. Доста от тях са влезли и в Стария завет. Някои /модифицирани/ се използват и днес в наказателното право. Има и още едно интересно нещо – същият този цар е положил и основите на политическата култура. В правните му текстове има ясно написани правила за поведението на чиновниците, дипломатите, местните управници. Та, пак там има и едно изречение /не цитирам дословно/, което гласи, че всеки бунт, застрашаващ властта, се наказва със смърт, но ако бунтът е в защита на голям брой хора, то царят е длъжен да изслуша протестиращите. На пръв поглед това правило се спазва и сега. То изглежда съвсем справедливо.
      Да пренесем нещата на родна земя и да погледнем как изглеждат. България се тресе от протести: „Да спасим МТ”, „Не на ГМО”, „Да спасим Полския културен институт” и т.н., и т.н. Всеки протест е основателен. Всеки път, когато прочета за нов, се замислям – кому Хамурапи би отрязал главата и кого би изслушал. И изпадам в ужас. Ами, то трябва да се обезглави цялото протестиращо войнство. Всеки протест в България засяга интересите на много малка част от населението и само един засяга цялото население. Но! Този протест е с 40 години закъснение. Проблемът с вредните храни не е от 2006 година, както твърдят протестиращите. Още през 60те години в целия соц. лагер /и не само в него!!!/ се произвеждаха мицели и дрожди, а също така и „обогатен“ фураж за животните. Хранителните добавки от това време увеличиха раковите заболявания, а натрупването им в костите доведе до болести, които са известни в медицината като старчески, но засягаха и засягат все по-млади хора. „Лошите” зъби на българите не са следствие на лоша лична хигиена. Прословутата студоустойчива ягода /ягода + не знам си каква сьомга/ не е създадена през 1976 година. Нямам документи, но много усилено се говореше за опитите, правени в институтите „мичурински“ тип. Такъв имаше и у нас. Точно благодарение на него уникалните ябълкови дървета в Кюстендилския край измряха не от дълбока старост. И какво има да говорим! Всяка човешка намеса в естествения ход на еволюцията води до апокалиптични последствия. Може би самоунищожението ни е генетично заложено. А и как иначе да се спасим от самите себе си.
      https://doktora757.blog.bg/nauka/2009/12/22/genno-modificiranite-hrani-zaplaha-za-chovechestvoto.459782
      През 1973 година излезе ужасяващият американски филм „О, Щастливецо!” /O, Luky man!/ на режисьора Линдзи Андерсън. Главната роля беше дадена на Малкълм Макдауел. Този филм не беше случаен. Този филм беше пророчество. История на човешкото израждане. Никога няма да забравя сцената в клиниката и човека-прасе.
      Още тогава вече имаше генно вмешателство в произвежданите храни. Тогава отвсякъде ни заливаха заплахите за световен глад. Няколко години по-късно се появи болестта СПИН. Версията беше за мутирал вирус.
      Искам да кажа, че проблемът не е от днес. Много е стар и ако Хамурапи беше цар сега, би отрязал главите на всички протестиращи, защото са мълчали толкова време, с което са застрашили живота на милиони хора.
      Как се процедира у нас: С „търпеливо разбиране”. Управляващите, които ни гледат сеира десетки години, работят според поговорката: „Всяко чудо за три дни.” Ще излезе някой министър, ще каже добре заучени думи, няма да може да отговори на никакви въпроси, защото не е бил известен за проблемите, ще си влезе в кабинета и ще подпише поредното споразумение с ЕС, в което България отново ще бъде /адски нецензурна дума употребявам на това място/. Ако законите на Хамурапи бяха в сила у нас, то след като се обезглави един фатално закъснял протест, трябва да се обезглави и поредното безотговорно правителство. Ето, това е политическата култура днес – обезглавена и обезглавяваща.
      И понеже съм много мнителен човек, виждам в поредицата от закъснели протести следващата клопка, в която ще попаднат още няколко поколения. Когато в България има протести, значи има и някакъв много сериозен проблем, от който трябва да се измести погледа. Помислете, какво е по-страшно от ГМХ или ГМО?
      За съжаление, следва продължение.

 

 

 

 

към рубриката

 

 

 

Електронна публикация на 24. януари 2010 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]