Днес много ми се иска да говорим за използването на думите и търсим ли изобщо смисъла им, преди да ги употребим.
Всеки средноинтелигентен човек знае, че думите не са се изсипали като манна небесна вкупом, а постепенно са изпъстряли езика. Всеки средноинтелигентен е наясно, че при определени обстоятелства се налагат нови понятия, които е нужно да се изразят с дума.
Най-интересното за мен обаче са шаблоните. Искам да кажа, че определени думи се употребяват само с определени прилагателни и се превръщат в шаблон. Всички използваме такива, а все по-малко хора се замислят за произхода им.
И ако вече сте ми свикнали, то знаете, че ще се върнем назад.
Назад до появата на светците и мъчениците.
И понеже наближава Гергьовден, нека да разгледаме митовете за свети Георги Победоносец.
Бил е войник на Римската империя. Потомък на войни. Служи в личната гвардия на Диоклециян. Не изпълнява заповед и е убит. Заповедта, която не изпълнява, е свързана с гонение и избиване на християните в Никомедия. Войнът Георги признава, че също е християнин и застава на страната на преследваните. За мен лично легендата можеше да спре дотук, защото е достатъчно силна. Но не. /Отварям една лична скоба. Понеже непрекъснато се изтъква, че използвам криминален фон в книгите си, та нека да кажа: И преди мен е правено, още в ранните християнски текстове. Това, че използвам този фон, не ме прави криминален писател за съжаление/.
Оттук започва творчеството: Диоклециан издава заповед Георги да бъде измъчван и убит като предател. Още на път към тъмницата копието на единия от стражите се размеква и се разцепва на две. Стражът приема християнството и е убит. Следват жестоки мъчения. Светецът остава жив въпреки всичко. Двама от съдиите приемат християнството и са обезглавени публично. Свети Георги влиза в яма с негасена вар и седи в нея три дни. Излиза жив и невредим. Много хора започват да вярват в Исус Христос и са убити още там – при варницата. После се дава отрова, но и това не убива Победоносеца. Още повярвали и още убити. Карат го да възкреси мъртвец. Възкресява. Нови повярвали и убити. Самата царица на Никомедия преминава към християнската вяра и умира по пътя за храма на Аполон. Накрая все пак посичат свети Георги. Вече след смъртта си, той убива змея.
Не разказвам легендата просто така. Направих си сметка, че всъщност жертвите, които дават доверилите се, са много повече от ползите. Такова количество избити е просто ненужно на нито една вяра. За да има вяра, трябва да има живи. Това е една от причините да не съм привърженик на християнството – много смърт има в тази религия. И тя е религия на мъртвите. В нея за живите няма място. Но това е друга тема.
И стигнахме до вярата и доверието.
Ето как се използва думата вяра: чиста вяра, сляпа вяра. Няма много възможности. Или вярваш, или не вярваш. Доверието е нещо преди вярата – в предверието на вярата се намираш, изпитвайки доверие. И да видим какво става с него. То може да бъде: безразсъдно, сляпо, глупаво, ненужно, нужно, излъгано и т.н. Вариантите, предхождащи вярат, са много, а тя е само чиста и сляпа. Ето го и шаблона.
Употребата на шаблонни изрази е също част от културата. Важно е какво влагаме в тях. Аз вярвам в Дао, Бог, Абсолюта или както искате го наречете. Не мога да вярвам никому, освен на тези понятия, защото всичко останало е изпълнено със субективни натрупвания, която изменят смисъла на понятието. Т.е. вярвам в нещо, което не мога да видя, да пипна, да помириша. Това е вяра. Всичко останало е доверие. Та защо започнах тази тема? Защото хората свикват да възприемат шаблона и да му се доверяват. Той е лесно разпознаваем и лесно употребим. И по тази причина шаблонното говорене вече 20 години приспива здравия разум и инстинкта за оцеляване на една нация. Стана си точно като в легендата за свети Георги. Жертвите на доверието са повече от необходимото.
И когато в обществото се появи личност, която не говори с познати шаблони, тя изглежда смешна. Но за мен това е само на пръв поглед. Нешаблонното изразяване означава още, че човекът търси начин за уеднаквяване на понятията с останалите. Това предполага грешки, предполага спорове и често разминавания, но е много по-добър вариант от демагогията.
Преди време нарекох новото правителство „Опс! Извинете!“. Използвах израза, заради честата смяна на решения и отменяне на правила. Сега чета за новите мераци на бившите управляващи и започвам да се плаша. Нима са неизтребими!? Нима отново ще излязат от варницата цели и невредими!? Нима този комунистически дух никаква отрова не го мори!? Нима още стотици хора ще се доверят и измрат!? И нима всичко това се случва, защото бившите управляващи използват лесно разпознаваеми словесни шаблони!?
Честно предпочитам „Опс! Извинете!“ пред „Вярвайте ни!“
Затова смятам, че когато използваме думи е много отговорно, но още по-отговорно е слушането. Шаблонът трябва да бъде пропускан покрай ушите, иначе нещата започват да намирисват на християнство, толстоизъм и всичко, което превръща индивида в жертва. С две думи, нужна е култура и при слушането. И като слушаме, трябва и да чуваме.:)))))
към рубриката
|