В края на деня ангелът прибираше дрехите си. Сваляше ги от гърба си, сгъваше ги, вече бяха мръсни и намачкани. Имаше един дървен скрин, където ги прибираше.

Различаваше се от хората само по пръстите на ръцете си, бяха големи и изглеждаха уродливи, особено палеца му. Не беше нито мъжки, нито женски, полът не го вълнуваше. Сгъваше тялото си в един рафт на гардероба. Пускаше детските си мисли, слушаше ги докато преминат. Над него висеше един портрет на майка му и един на баща му.

Заспиваше леко. Като ангел.