По-късно вечерта, в един от дните, може да се казва Джон, не точно Ленън, може би Маклоклин. Снима се всеки ден, на бързи обороти, седем години. Времето от всеки ден в тези седем години: в секунда 32 (без коса) в 25 секунда (с дълга коса) и на 27 (с татуировка от вътрешната страна на ръката). Времето разместено е (и на бързи обороти) се появяват безкрайните ягодови полета. Като тунел на английско метро сред тях са налягали кукли (с човешките си тела, които са розови) и когато наведеш (телата им) казват „мама“. Той не им пуска музика (сред безкрайните ягодови полета), които пуснати на бързи обороти напомнят на английското метро. Или тя се повтаря само в един текст (напомнящ му с една дума) снимките на всеки ден (текстът е на piano magic). Подобно на ням филм направен през 30-те, където куклите (с блузите си), превръщат се (удължават се) в неговите рокли. По-къс(н)о от вечерта ги вземаш (просто някое от телата) пръснати из безкрайните ягодови полета напомнящи с движението английско метро. Розови, в човешки ръст (някое от телата на тези кукли налягали в английското метро) когато се наклони казва „мама“. Или само една от тях отблизо му напомня японка (и да не е Йоко), взема я в ръка накланя я към себе си и (тя казва „мама“). И нейната блуза, която (се удължава) е неговата рокля. (Само в един от дните) По-къс(н)о от вечерта, където бялата стая (на бързи обороти напомняща на английското метро) и piano magic се сливат (това е в wo-man). А той слага (зелените или сините си) стъкла пред очите (може би са стъклени топчета пуснати на бързи обороти) навежда се ляга (сред безкрайните ягодови полета). С движението на английското метро тялото му се накланя в един от дните (сниман през всичките седем години) като едно от стъклата му се напуква (зелено или синьо стъклено топче) и вероятно се казва Маклафлин (защото така се изговаря в един от дните) и тялото му се накланя и казва „мама“.
     По-къс(н)о идва това пуснато на бързи обороти.