Мария Липискова е родена на 25.11.972 г. в гр. Тетевен. Завършила е Българска филология в ШУ „Еп. Константин Преславски“, както и магистърска програма „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикува литературна критика и поезия в „Литературен Вестник“, „Литературен форум“, „Култура“, „Съвременник“, „Ах, Мария“, „КапиталЛайт“, „Сега“, „Стършел“, електронните издания „Литературен клуб“, „Кадър 25“ и др. Има преводи от руски език на Михаил Бахтин, Михаил Ямполски, Борис Дубин, Михаил Епщейн, Йосиф Бродски, Леонид Шваб, Олег Юриев, Павел Арсениев, Глеб Шулпяков, Полина Барскова, Анна Глазова. Печели награди от национални конкурси за поезия и оперативна литературна критика, включително и в организирания от „Литературен клуб“ конкурс за литературна критика, посветен на 120 г. от рождението на Димо Кьорчев (2004 г.). Публикува част от литературните архиви на проф. Боян Пенев и Пенчо Славейков. Авторка е на четири книги с поезия - „По следите на Мадлен“ (Изд. „Кала“, 2007), „Не-снимане“ (Изд. „Литературен Вестник“, 2013), „Хирошима моя“ (Изд. „Същности“, 2017) и „Пристанището на часовника“ (Изд. „Същности“, 2022). Книгата й „Не-снимане“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2014 г. Нейни стихотворения са превеждани на испански, английски, хърватски, руски, румънски. Умира на 20 март 2025 г. в гр. София.