а една жена стои във сянката и спомените се издигат
като пара над главата й прехвърчат летящи риби
кълбета виолетови растат в ръцете й отпуснати
в дълбоките й бръчките отминалите брегове и суши
гласове и припеви са виолетови от зимата
на този кей

където светлините са потъващи.