Мария Липискова
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
понякога преследваше тялото обръснато винаги до голо дори в празничния следобед когато стоя си на улична пейка и райграсите са отсрещни
на графа също понякога седи един човек смее се подпрял е краката си на улицата като масичка и проси
вечер прозявам се разхождам си лаещата обувка сутрин винаги върху масата има китайска храна и ваза
само вечер когато чета опити върху меланхолията черното слънце си идва на мястото
и си лягам с една сладка мадлен
Електронна публикация на 06. юни 2004 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!