Мария Липискова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

 

по следите на мадлен

 

Мария Липискова

 

понякога преследваше тялото
обръснато винаги до голо
дори в празничния следобед
когато стоя си на улична пейка
и райграсите са отсрещни

 

на графа също понякога
седи един човек смее се
подпрял е краката си на улицата
като масичка и проси

 

вечер прозявам се
разхождам си лаещата обувка
сутрин винаги върху масата
има китайска храна и ваза

 

само вечер
когато чета опити върху меланхолията
черното слънце си идва
на мястото

и си лягам с една сладка мадлен

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. юни 2004 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]