отивам да донеса кепчето за пеперуди на Набоков
прекосявам изчезналия в детството Петербург
с широки улици като в сънищата
качвам се по витата стълба
пред врата влакче
звучи френски повече английски песен
отварям вратата
а вътре няма почти нищо  

само едно спящо дете и светеща пеперуда.