Мария Липискова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

 

родна реч

 

Мария Липискова

 

гласните
все ще звучат като
п-р-а-с-к-о-в-а
и ги ядеш в неосветените дворове

 

пални драсни клечица
тялото един лист хартия
или само в най-добрия случай само

 

посаждам К.
пониква писмо до баща ми
това е по памет

 

опит за кратко стихотворение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. юни 2004 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]