се появява тази жена
не държи думите при себе си
не държи сънищата при себе си

не държи дните при себе си
само къщите изплуват
отнасят погледа й синьото се разпръсква в прозрачността
на погледа

не гледа нищо просто тя се появава заедно с
къщите с притихналите думи и первазите
пространства които не придържат нищо
освен дните и сънищата
няколко потънали местоименията за време
мъже места

не ги държи при себе си
не се движи спокойно може да се появява така
без да изговаря

това спокойно лъчисто време на празнота
която се разпръсква в синьото
в окото й
в спуснатата й ръка.