Три празни стола.
        На един от тях стои винаги жена. Дрехата й е безцветна и много дълга като меланхолия. Ръкавите й са широки. Ръцете прегръщат тялото. Гърбом. На другите два стола обикновено стоят непознати. Лактите им са изтъркани, ръцете им са изтъркани, гласовете им са също изтъркани. Неразличими. Само стъпалата им са едипови и груби, оголени. Немите, едносричните думи са ясни. Тя е оставила двата куфара със сънища, при които да сложи непознатите.

        Тежките куфари със сънища стоят до нея. Не ги доближавайте. Не ги отваряйте.