Мария Липискова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

 

Вещта

 

Мария Липискова

 

 

С едно затваряне във себе си
Вещта която е
Не можеш да достигнеш

 

В сърцевината са
Думите
Обикалящи като съзвездия

 

Ето тази чаша да кажем
В дъното й е нищото в подножието
В което преминаваш
От зелено в зелено

 

Така е създадено
Да побира в подножието си
Празнотата протягането на ръката
Въздухът който се измества
Или заменя

 

Тези думи
Кръжащи в безтегловност
Много бавно
Ръката ти

 

И тези думи
Създадени като съзвездие
Или като млечен път
И тази чаша с нейното подножие

 

Присяга се

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. юли 2010 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]