в един летен следобед
седнал на пода
подреждаше цялото родословно дърво
далечните си корени дядовци от двете страни с бутониери с бели цветя
белите лица на маминките носещи чая със сладко следобед
неродените си деца които достигат високите рафтове
и събарят семейните снимки
смехът когато го подминават
и той стои невидим и мълчалив
невидим
свит в клоните на тази стая