Върху чистите линии на греха Влюбеният отчете пътищата на своята участ. Ала това не го смути, тъй като никое познание не е излишно. Затова, той постави отново бледния триъгълник от безсрамие върху лицето си, и повтори на ухото на тази, без която не е възможна никоя любов:
          - Аз знам, че матовият тен Ви отива, когато сте цинична; че ноктите Ви светят, защото с тях Вие броите всичките монети, които струвате – може би върху тялото Ви още блести последният златен зъб на руето! – кажете, кажете ми, не е ли време да се родите сред електрическата пяна, о моя малка голяма Венеро: - вижте, билярдните топки на тримата Ви обожатели правят вечен карамбол, а няма още нито един таксуван скандал!
         Той стана твърде спокоен и маркира трагичния жест на обидената коректност – ала никое съвършенство не води направо в греха! – тогава върху ножовете на светлината танцуваше, танцуваше сърцето му от гутаперча: съвсем безопасно и съвсем безполезно. А зад светлината идеше синята грубост на Животното: лаеща до виолетово – така перспективата се пречупваше бързо в кръстосаните мрежи на порока – и загубваше завинаги своите илюзии. Но Влюбеният направи смъртен скок с подлата смелост на клоун и, след като донесе цветя, целуна тихо ухото, на което бе осъден винаги да шепне:
         - Може би Вие сте вечно родена, защото никой не знае дали грехът във Вас е някога умирал. Може би той е вечен като светлината – а достатъчно е все пак да се прекъсне токът: о, тъмнината на Вашето тяло, която не зависи от никой централа! – и тези хиляди ключове, за които няма никаква тарифа още. Разбира се, никой не може да Ви подозира в добродетели – Вие напразно се страхувате, че цветята могат да се мерят с отровата на устата Ви – но, кажете ми: защо, защо зад съвършенствата на погледа Ви стои всеки път неподвижното безсрамие на съучастието; и вместо змиите на Медузата аз виждам сега сънната девственост на парфюмирания Ви череп, който жадно свети в блуд, когато къдрецът се вие тъй умолително над челото Ви. – А аз нямам повече смелостта да бъда наивен!
         И Влюбеният очерта сигурно и презрително кръга, в който трябваше този път, всеки път, да заключи тръпнещите спомени за един живот, който не може да бъде постигнат: оставаха тогава кръглите светлини на виещите се в грях лампи, - овали, овали от сладострастие – а после? – Може би така почваше някакъв нов повод, който се отразява хиляди пъти в черните огледала на възможностите – днес, утре, всеки ден. Може би имаше все още нещо, което непредвидено добиваше значение... но внезапно ставаше излишно: в с и ч к о ставаше излишно и нямаше защо тепърва да се мисли – (о, патосът на подлостите!) – и нямаше защо да се пита, защото отговорът беше както всякога:
         - Мила моя, никога не се почва със срам, когато не ще се свърши с безсрамие. Вие знаете колко подозрително горда ставате всеки път, когато търсите да прикриете слабостта си в пожелания – о, с Вашите пожелания Вие забравяте дори да бъдете алчна, защото сте само ненаситена. Какво искате тогава и защо: нима мен се падна жестоката участ да Ви нашепвам тайни, които Вие сте отгадала някога, един път завинаги – и какво значи тайната пред съвършената очевидност на голото Ви тяло, което тъй безсмислено понася викащата реклама на вечерния Ви костюм. – И не само безсрамието на Вашата шивачка: о, ние стоим сега спокойни и разговаряме съвсем мъдро върху едничката, вечната възможност –
         - че Вие сте съвършена Проститутка, а аз – непоправим Скот.

върни се | продължи