Когато се раздадоха картите, Нищият получи отведнъж сервирано каре от седморки. Отначало той се зарадва безмерно, защото за пръв път в живота му се случваше да има щастие. Той размисли все пак съвсем основателно и прозря, че всяка възможност за оптическа измама е изключена. Ала това не го задоволи много - и той погледна крадешком в огледалото: насреща му се усмихваше с всичките си зъби самото Щастие. Тогава, препълнен с възможности, той възкликна в себе си:
         - Ето единственият път, когато мога да играя на целия си живот, колкото и малко да струва той. Не - аз бих могъл тогава да играя на всичко: на живота на другите; на възможностите, за които съм роден да завиждам; на този вечно измамлив и жаден живот, който не съм преставал да желая - дали съвсем напразно? - О, аз знам сега какво струва животът през щастието да го обладаеш, - може би   с  е  г  а   моят живот добива цена през чуждия: спечелен, спечелен, открадта, все едно. Така аз получавам най-сетне нещо, което ми е било досега винаги отказвано, което никога не съм имал и което   н  е   з  н  а  я    щ  о    е.
         Последното съображение бе твърде неочаквано и Нищият отведнъж се смути. Той разбра, че всичко що очаква, е твърде неразбрано, чуждо, безимено: една възможност, която никога не е бивала обмисляна и която затова изглеждаше безсмислена. И, отнесен в мечтата си за щастие, той почувства отведнъж страха пред Неизвестното. Що беше собствено това щастие? - може би някаква случайност, може би някаква опасност. Дали трябва с това той да отрече целия си досегаше живот за цената на една химера, която той дори не очакваше, не познаваше? Но подлостта надви, и той се помъчи да реагира.
         - Не, това щастие не е никакво щастие - нека бъдем разумни. Ето, аз имам най-силната карта за невороятния случай на кент флош роял. Но мен може да ме бие някакво глупаво каре от осморки - и възможността да бъда най-силен е хиляди пъти по-малка от възможността да бъда най-слаб. Нима може да се отрече, че при   е  д  н  а  к  в  а   случайност аз неще бъда завинаги загубен? - И защо това, когато печалбата ми би била тъй непозната, безполезна, невъзможна? О, не, аз не искам да рискувам живота си - този смешен, ала   м  о  й   живот, толкова познат, толкова познат, до непотребност. Но дали животът може да бъде изобщо потребен за нещо? - Защото: какво би могло да се направи от него - някакъв друг живот? Но и този другият: за какво би могъл да бъде потребен - за някакъв трети? Собствено какво струва всеки живот? - дали не само случайността да бъде изобщо някакъв? А карето от седмирки? -    т  а  з  и    случайност!!!
         О, карето от седморки се развиваше във ветрило и победоносно разместваше в четирите си плоскости всичките съображение на Нищия: тук червено, там черно. Картонът ставаше як, вкаменяваше се в стена, и там, на двадесет и осем точки, танцуваха всичките богатства на света - отключени из бялата си тъмница, разгънати в очевидността на параван, опростени до глупост, отбелязани съвсем стереотипно: седем, седем, седем, седем. За клишето на мисълта това бе най-добрият пандан - може би само Нищият не искаше да разбере това! - но какво ли той разбираше още? Ала той хвана с всяко око по четиринадесет точки наведнъж (лицето му страхливо бе разгънало своето ветрило: още едно каре от седморки, което едва прикриваше своята празнота зад неподвижната броня на гримасата) - и, напрегнат с товара на най-основателното обмисляне, състави следния проект:
         - О, на мен ми остава накрая възможността поне да смятам. И тук аз съм вън от всяка случайност. Аз претеглям всяка възможност, и нито една червена точка не ще смеся с черните. Аз имам по този начин едно цяло каре от седморки. Какво следва от това? - Че аз мога да играя на един живот: той е тук, в мен, ето! - Че мога да играя на един   д  р  у  г   живот - къде е той: в ръката ми - ето! Една едничка возмъжност виждам още, а тя е:   д а    с  т  а  н  а    с  а  м    к  а  р  е   от седморки.
         Така проникнат от същината на всички неща, Нищият спокойно дочака реда си - и макар пръстите му да трепереха, каза презрително:
         - Пас.

върни се | продължи