Сутрин слънцето изгрява съвсем розово сред ледената пяна на хоризонтите, сякаш захарен диск натопен в злато. Две тъмновиолетови клончета се пресичат върху замръзналата му прозрачност и отведнъж се разгарят в наниз от бледозелени бисери. Въздухът трепти в лъчисти отражения, пресечени от бледочервени жици и сребърни ленти, които се вплитат; наситен в искри, светлина и леден прах, разтваряйки в миражната си светлина един хаос от остри цветни точки. Сняг, сняг. Дълги сънни пространства от бледини, които внезапно се пазлатяват в леден огън; широки стоманени сенки от дървета сред нежната пухкавост на склоновете, тънка и остра мрежа от клони, които се гравират върху белината в тъмнопурпорни и бледозелени фосфорични черти. Сняг и сияние и радост.
          Това е чистотата на пространствата, окъпана в злато и миражи, пребулена в лъчезария от бледи пламъци и кървави звезди, безкрайна, ледена и ясна, с точните си хармонии от звънтяща прозрачност и със светлото си чудо от сребро, емайл и бисери. Ах, зимната утрин - леденият блян на душата, разтворен в сини съзвучия; ясната радост на целия ни живот, стегната в ореол от розови сияния - една единствена утрин, когато сълзите в душата ни замръзват нежно в цветен скреж, за да пречистят в ясни илюзии тъмната ни мъка за живот. И слънцето, зимното утринно слънце, голямото мистично кълбо от розови сънища, изгряващо сред синя прозрачност от хармонии: как спокойна е усмивката му от златна кротост сред химеричните и безкрайни блясъци на ледените искри, - на тия остри цветя от скъпи камъни, капризни, деликатни и горди като мечтите ни. То плува, радостно и студено, през тишината на невъзвратимото, отричайки с ясната си девственост всичката мъка за щастие - сами щастие и покой - това голямо кристално сърце на живота, заскрежено в златните нишки на Самотата.
          Ала клоните на дърветата се разгръщат нежно под лъчистия зов на утрото, извити в ясния ритъм на музиката от флейти и звънчета, преплетени в лъчисти тръпки от янтарни светлини и сребърен мрак. В дъното на алеята се нижат бисери върху дълги слънчеви нишки, тичащи в седефената мъглявина на далечината; там се огъва и дипли пространството в чисти тъкани от безцветие: малката зимна царица се крие там, в дъното на сребърната си каляска - бледната снежна дама с розово лице, янтарни къдрици и назъбена корона от зари. Царицата на снежните далечини, изтъкана от сияние, блидност и сребро, малката голяма кукла от фарфор, със сини очи и златна коса: големият яснозелен камък на прозрачния й показалец, нежният шум на нейните одежди от лъчи и снежни звезди, розовият край на ухото й, златистата ивица на ръцете й, нейните малки детски крачка от порцелан. Ах, дамата на нашето сърце и мечтата ни за чиста радост в ледените хоризонти на нашия жизнен път - колко пъти ние сме чакали ласката на малките й лъчисти пръсти да пречисти погледа ни на жаждащи, колко пъти нейната бледа усмивка от корал е чертала строги хармонии в душата ни, за да стегне в кристал тъмното чудо на нашата гордост.  Ласката на нежните й пръсти, сякаш захар, разтворена в студен огън - тихото докосване на чистото откровение през сънната  тъга на нашите противоречия... снежната царица, снежната царица, малката фарфорна фея в седефената дълбочина на миражите ни за щастие, скъпата кукла на зимната утрин, когато слънцето изгрява розово и чисто.
          И ето, сред въздуха се разсипват хиляди широки лъчи, накъдрени в огън, хиляди съзвездия от сини искри, които се разгъват върху небето в дълги святкащи дипли; снегът избухва в ярка белота, а върху бисерите на тънките клони неочаквано се разгръщат в хармонии сребърни звънчета. Един тежък лъч, препълнен със злато, се прекатурва върху синята прозрачност на снега и се дими във виолетови сенки, върховете на дърветата се начупват в триъгълници и бързо светят в златни капки, които се изливат през клоните; а дълбочината на алеята прилича на тънка решетка, направена от стомана и янтар. През сините простори на небето внезапно се понасят насветлени тържествуващи звукове от фанфари, ликуващи металически гласове от лъчи и пурпур: това е ясната песен на зимния ден, който поздравява своята царица - и тогава рояк от сини пажове, обшити със сребро, излизат между стволовете на дърветата, и със звънливи и радостни песни отиват срещу своята бледа господарка, за да й поднесат големи ледени букети от цветя и звезди. В дъното на алеята се разтварят техните нежни костюми в прозрачни сияния, и само острите сенки на дърветата чертаят строги успоредни линии върху бледия янтар на снега. Една тиха светлина се разгаря в златни тъми - и изведнъж се развихря в тържествен и звучен хаос от лъчезария.
          Ето я, малката снежна царица на зимата,  ето я.  Затворете очите си и чакайте тихо, докато светлината от нейния поглед прелее в душата. На колене, малки пажове - раздайте цветята си без да чакате усмивка, и подарете зваздата на душата си без да чаката молба. Малката снежна царица е пред вас, ето я, ето я, защото ние толкова я обичаме. Вижте как очите й греят в радост, а устата й от корал се чертаят кротко в блаженство. Тя е лъчезарна и чиста и свята - душата й е светлина и ние се разтваряме в нея и ставаме ясни и нежни. Не усещате ли в гърдите си ледения огън на смирението и чистия покой на безкрайната обич? Не сме ли ние кротките деца на зимата, приласкани в миражи и преплетени в лъчезария? Вижте, сълзите ни замръзват нежно в цветен скреж, за да пречистят в ясни илюзии тъмната ни мъка за живот. Ние, малките големи деца на зимата, които посрещаме сега нашата нова утрин през през ледения блян на душата, разтворен в сини съзвучия. Ние - и ясната радост на целия ни живот, стегната в кристал, пречистена в светлина и осветена в ореола на розови сияния. Вижте, слънцето изгрява бавно в душата ни - това голямо мистично кълбо от розови сънища сред синя прозрачност от хармонии: как спокойна е усмивката му от златна кротост през химеричните и остри ледени цветя на нашата гордост. То се възцарява, радостно и студено, сред копнежите ни по невъзвратимото, отричайки с ясната си девственост всичката ни мъка за щастие и покой - това голямо кристално сърце на живота, заскрежено в златните нишки на нашата самотност...
          В душата ни изгрява слънцето съвсем розово сред ледената пяна от илюзии, сякаш захарен диск, натопен в злато.