„Годината е 1594. Флоренция. В дома на образования велможа граф Джовани Барди, „постоянен уредник на забавите“ в двора на Медичите, се събрали поети, артисти и музиканти от прекрасния град на реката Арно, за да възродят античната елинска драма с музика в духа на новите идеи на Ренесанса. Своя малък естетически кръг те нарекли „камерата“ /на италиански голяма стая, но и "единомишленик"!/. Така се родила "Дафне" по музика на Джакопо Фери и текст на поета Отавио Ринучини. Двамата автори, подобно на Христофор Колумб, без да подозират, открили нов, непознат дотогава „материк“ /жанр/ в музиката - ОПЕРАТА.
      Неповторим,вълнуващ синтез на изкуствата: пеене, инструментална музика, поетично слово, сценична игра, живопис, скулптура, мимика, пластика, танц. Терминът „опера“ /на италиански "дело" или "съчинение"/ ще се появи след повече от половин век, а този вид музикално-сценични произведения отначало ще се наричат "музикални драми" /на италиански "драмма пер музика" или "мелодрама"/.
      За съжаление текстът и нотите на първата опера „Дафне“ са безвъзвратно изгубени, но е съхранена втората - „Евридика“, съчинена от Джакопо Пери и Джулио Качини през 1600 г., също във Флоренция. Ето защо някои изследователи определят 1600 г. за началото на жанра. Вече четири столетия той съществува и,въпреки някои мрачни прогнози от по-ново време, е все тъй привлекателен и жизнен..."
      Цитирах този откъс от предговора, за да въведа читателите в атмосферата на тази уникална книга, събрала толкова знание и красота. Защото има ли по-красив и романтичен свят от този на операта, света на Моцарт и Росини, на Верди и Пучини? Свят, без който всяка чувствителна душа трудно би оцеляла в наше време?
      „Нова книга за операта“ е третата у нас след книгите на Иван Камбуров /1943/ и Любомир Сагаев /1963/ и е най-богатата и бих казала съизмерима с повечето подобни издания в Европа,тъй като съдържа над 100 композитори с над 240 творби /или два пъти повече от първите две - във втората имаше премного руски и съветски автори/.
      Като се е съобразил с днешния ден на българската опера /репертоара на театрите и интересите на меломаните/ и историята и развитието на жанра, съществуващ от четири века, нашият известен музикален критик и преводач Огнян Стамболиев е изградил двата тома на книгата си върху принципите РЕПЕРТОАРНОСТ и ЗНАЧИМОСТ и върху не по-малко важния и интересен принцип на националните оперни школи. Така, наред с имената на създателите на т. нар. „железен репертоар“: Верди, Пучини, Моцарт, Доницети, Росини, представени с доста заглавия /напр. Верди с 18, Росини с 11!/, той предлага и редица големи майстори в жанра, които не са толкова популярни и поставяни на сцена, но имат огромно значение за развитието на операта: Глук, Монтеверди, Рамо, Дебюси, Равел, Берг, Бритън, Хенце, Яначек, Енеску. Към тя се добавят и имената на: Бортнянски, Флотов, Керубини, Шарпантие, Респиги, Стравински, Онегер, Хиндемит, Курт Вайл, Цемлински, Пендерецки. Поставен е и сериозен акцент върху класиката на ХХ век, досега съвсем слабо представяна в подобни издания. Напр. в последното петербургско - дело на колектив от 9 /!/ автори, има само една опера от този период. От националните школи се срещаме за първи път с: Гомес /Бразилия/, Сухон /Словакия/, Еркел и Барток /Унгария/, Де Файя /Испания/ и др. Не са пропуснати и най-значимите български творци в жанра - от Маестро Георги Атанасов и Панчо Владигеров до Александър Йосифов и Красимир Кюркчийски.
      В известен смисъл книгата на Огнян Стамболиев има и енциклопедичен характер. Освен статиите за отделните автори, написани аналитично, стегнато и четивно, във формата на кратки портрети, тя съдържа точни сведения за действащите лица,според партитурата и видовете певчески гласове, които трябва да ги изпълняват, както и датите на абсолютните премиери и на българските им изпълнения, което без съмнение е изисквало доста проучвателна работа.
      В края на тази уникална „Нова книга за операта“ /чудесно двутомно издание на „Гея Либрис“, София/ има и малък речник на термините, използвани в текста. Предназначена преди всичко за широката публика, книгата е адресирана до всички онези, които не са престанали да се вълнуват от красивия и романтичен на ОПЕРАТА.

---

Огнян Стамболиев, „Нова книга за операта“, Изд. „Гея Либрис“, С., 2002