Събрахме се. Може би вече е невъзможно да се възстанови генеалогически възможността на това събиране, чийто краен продукт са настоящите текстове. Все пак основният "виновник" за този проект е проф. Никола Георгиев, на когото изказваме най-голяма благодарност за дадения шанс. За осъществяването на този замисъл дължим благодарност и на проф. Александър Шурбанов, който ни съдейства при решаване на проблеми с английския текст на "Хамлет".
           Получили от проф. Георгиев названието "група по сравнителна топология", бихме желали в следващите редове да изясним собственото си разбиране за новоизкования термин "с р а в н и  - т е л н а   т о п о л о г и я". Това не е   м а н и ф е с т. Не защото нямаме смелост, а защото е твърде късно за манифести. Сравнителната топология работи с понятието общо място (топос). Особеното тук е, че тези места в текстовете са тъкмо не-общи места, места на разминаване. Местата, които откриваме, могат да бъдат възприети като несъществуващи, което автоматично ги прави утопични. Утопията като въобразяване на общо място би позволила единение едновременно като запазване на хетерогенностите и опазване от Същото. Отвъд играта на Същото и Другото, но също и отвъд играта на различието, тази хетерогенност е удържане на общото. Сравнителната топология съхранява определена заедност и чрез множественост на интерпретативните подходи. Така произведената невъзможна общност от текстове (в крайна сметка без краен продукт - творба) е основана на едно нередуцируемо разминаване между база и надстройка. Разминаването по темата ние припознаваме като база на сравнението, където надсройката е изградена с наши културно-строителни усилия.
          Работата на сравнителната топология поради това и задължително съдържа в себе си приемането на едно наследство, приемственост по отношение на вече извършеното мислене върху литературата. Тук е мястото да изразим и дълбокото си уважение към делото (oeuvre) на Радосвет Коларов. За нас е чест резултатът от първоначалните ни усилия да намери място в настоящия сборник.