Валерий Зайцев

рецензии

Литературен клуб | Рубрика „Присъствия“ | страницата на автора

Рубриката се поддържа с конкурс на        Национален фонд „Култура“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От публицистика към проза. Дебютът като сполучлив опит   Валерий Зайцев            Книгата „8 секунди от смъртта“ е първият роман на Павел Гоневски. Произведението е написано, както признава и самият автор, и с идейното участие на Александър Пеев. Романът е изграден в добър, макар и донякъде елитаристки, но същевременно достъпен, стил. Отличава се с интригуващ сюжет. На места се чувства влиянието на съвременната британска литература. Някои елементи от сюжета напомнят, предполагам несъзнателно, на книгата на David Baddiel „Whatever Love Means“. Но това, от своя страна, е почти неизбежно като се вземе предвид местопребиваването на автора.          Моментите на елегантен хумор в текста дават на читателя възможност да си отдъхне от напрегнатия сюжет. Романът е пълен с препратки, с находчиви сравнения от типа на „фалцетът на Лора се извисяваше като Таря Турунен“ или „неговите (нерви - бел. В.З.) бяха опънати като струните на Дейв Мъстейн”. Метафоричните сравнения предоставят възможността на всеки да чете не само през динамиката на действието, а и през криволиченето на ерудицията на пишещия, която твърде често намира необичайни места и разпознавания. „8 секунди от смъртта“ има още една добра черта. Това е редуването на диалози – действия – описания, което е направено равномерно през цялото повествование.          Освен от съвременната британска литература, в първия роман на Павел Гоневски се проследява и влияние от антиутопичните литературни произведения на 20-ти век. Но в същото време се очертава и една съществена разлика от класическите примери в това направление. Ако в повечето антиутопии действието се развива в не чак толкова реалното бъдеще, например играта 1948 – 1984 на Джордж Оруел, то подходът в „8 секунди от смъртта“ се развива във времето, в което живее авторът. Като новаторски подход в текста може да се отбележи и системата за отброяване на астрономичното време, тя е линейна, но в същото време е обърната по следния начин „час и три минути преди полунощ“. Тази игра е интелектуална и същевременно оригинална.          Към страните, които привличат вниманието на читателя и разнообразяват сюжета, е прескачането в пространството. Един от героите се прехвърля от реално съществуващия, но в същото време осъвременен и запазил традициите си Лондон, в несъществуващия едноименен град в щата Оклахома. В този момент се чувства и малко влияние от Хейли с описанието на някои американски реалии, но то е направено само в необходимите места и с мярка.          Включването на роман в романа също е интересна техника. Това би могло да послужи и като отправна точка за написването на още една книга. Освен това авторът Гоневски отдава почит и на популярните теории за конспирацията, за невидимите сили, управляващи света. Но това е направено в голяма степен иронично, в стила на Умберто Еко.          Към положителните страни на текста може да се причислят и добрите „заигрваки” с заглавия на произведенията на класическата музика - „тази нощна музика бе достатъчно малка“, сравненията, направени с ироничен стил, с литературата и киното от 20-ти и 21-ви век „...имаше чувството, че преживява роман на Кафка или филм на братята Коен”, допринасят за интелектуално – ироничния тон на „8 секунди от смъртта“. Във финала на текста може да се наблюдава и влияние/ препратка и към съвременното кино „El laberinto del fauno“ на мексиканския режисьор Гилермо дел Торо. Освен това в книгата присъстват и автобиографични елементи. В текста е описан тежкият и много неблагодарният труд на журналиста и писателя.          Естествено в романа на Павел Гоневски има и някои недостатъци. В повествованието се появяват на места вулгаризми и жаргонни изрази, твърде натуралистичните сцени. Тук е и мястото да се спомене, че фотографският термин „дифузен панел“ до известна степен възпрепятства на приемането на текста от страна на читателя. На няколко места в изложението си Павел Гоневски започва части от романа си със сцени на събуждане на един или друг герой. Това също затруднява възприятието на иначе добрия първи опит, наречен „8 секунди от смъртта“.          Въпреки недостатъците дебютният роман на Павел Гоневски е повече от успешен. С динамично развиващият се сюжет, разчупеното повествование, грамотният и същевременно достъпен стил, “8 секунди от смъртта” отправя едно предизвикателство към интелигентния читател и той ще го прочете на един дъх.            Визитка            Павел Гоневски е роден в София през 1975 г. Завършва 133-то СОУ и специалност Персонифицирана аудиовизуална журналистика в НБУ.          В периода между 1997 и 2004 г. той работи последователно като репортер и редактор във вестниците „Континент” и „24 часа”. Отразява предимно криминални, но също така и международни събития. Сред тях са войната в Косово, нападението срещу българската база в Кербала и др. Той е първият журналист, който научава и пише за ареста на медиците в Либия в момент, когато политиците все още го отричат.          През 2004 г. се премества да живее в Лондон, където отначало работи на свободна практика за Мейл он Сънди, Би Би Си и „24 часа”, а впоследствие спечелва конкурс за продуцент в българската редакция на Би Би Си. След закриването й две години по-късно Гоневски остава в Лондон като онлайн продуцент в борса за залагания. Специализирал е във Великобритания, Италия и САЩ.            Бележка: Част от романа е публикувана на www.gonevski.com .           ---        Павел Гоневски. 8 секунди от смъртта. Изд. „Сиела”. София, 2009 г.