Валерий Зайцев

рецензии

Литературен клуб | Рубрика „Присъствия“ | страницата на автора

Рубриката се поддържа с конкурс на        Национален фонд „Култура“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Физик и мебелист подслонява „Безпризорни ангели“   Валерий Зайцев            Сборникът „Безпризорни ангели“ е първата самостоятелна книга на Светослав Терзийски. Литературните персонажи вътре са хора, които в един или друг план са изпитали ударите на съдбата. Ангел като значещо име се появява само в два от разказите „Натюрморт с потна баба и пасат“ и „Рангеле!“. Творбите не са обединени тематично, което от само себе си предполага, че авторът не се поддава на изкушението да разработва едни и същи сюжети в няколко варианта. Това е една от положителните страни на книгата.          Първите два разказа, озаглавени „Натюрморт с потна баба и пасат“ и „Алма и Купер“, могат да бъдат обединени тематично като фиктивна биографична справка на две жени и тяхната среща с неодушевената техника. Те обаче не представляват колизия, а просто следват правилото в класическата геометрия за пресичането на двете успоредни линии в една точка някъде в пространството. Почти всичките произведения в сборника разкази, излязъл от перото на Терзийски, са подчинени на това правило. Независимо дали ще става дума за срещата между човека и машините или между жена и мъж, например в „Гъсеница“ (ударението е на първата сричка), или между мъж и трансексуален представител на силния пол (в разказа „Какво се случи с инженер Янчев“), почти навсякъде в книгата прозира желаната и неочакваната среща, предначертана от Съдбата. Самото противопоставяне на преуспелия инженер Янчев и главния герой от „Гъсеница“ – строителния работник Сабри, дошъл в софийския квартал Банкя да си търси препитание от провинцията, както и на баба Катя, пенсионерка, тръгнала към своите близки в чужбина („Натюрморт с потна баба и пасат“), според мен има за цел да внуши на читателите, че Съдбата не вижда разлики между хората, независимо от техния пол, социален статус, етнически произход и/или изповядвана религия. Естествено в дебютната книга на Светослав Терзийски не липсват и раздели („На Крумов майката“).          Донякъде изключение от мотива на срещите и разделите представлява разказът „Крушението на Ро“. В него авторът се опира върху един много използван сюжет – този за съдбата на застаряващия актьор. За разлика от класическия филм на Чарлз Чаплин „Светлините на рампата“, в този разказ на Терзийски не се проследява нито любовна история, нито предаването на житейския опит от едно поколение на друго. Става дума за пълното отчаяние, с което героят се опитва да се пребори чрез „добре изпитаната схема“ – отдаване на плътски удоволствия – злоупотреба с алкохол и секс. В същия този разказ се вижда и влияние от някои други широкоизползвани похвати. Така например започването на литературното повествование реминисцира сцена от филм, целящ да грабне аудиторията от самото начало. Подобно е началото и на много съвременни криминални романи (за сравнение - Даря Донцова „Покер с акула“). Тъй като никъде в книгата не се срещат директни отпратки към примерите от българската и световната литература, не може да се каже дали това е направено с цел да се отдаде почит на някой от писателите или подходът е използван с цел привличането на читателското внимание.          Разказ, който не използва модела „среща-раздяла“, е и „История с мултицет“. Въпреки че още в началото Терзийски поставя по иронизиращ начин задачата да обясни що е това мултицет, така завъртва сюжетната линия, че не става ясно за какво служи измисления от него продукт, който би трябвало да се търси в железарски магазин. Това е добър похват за привличането на читателското внимание. В този разказ като цяло се проследява известно влияние от станалите популярни в България през средата на деветдесетте години чрез едноименния телевизионен сериал “Разкази с неочакван край” на британския писател Роуалд Дал. Финалът на много от публикуваните в „Безпризорни ангели“ произведения е изненадващ и това е едно от достойнствата на сборника.          Определено опитът на автора като бивш служител в научна институция (авторът е работил една година като физик в институт) дава своите (иронични) отпечатъци. Така например Терзийски обича да пародира научно-справочния апарат: “Дезодорант на латински значи обезмирисител” в „Гъсеница“, или “...на френски думата натюрморт означава мъртва природа“ (курсив в оригинала - б. м. В. З.) в „Натюрморт с потна баба и пасат“. Това най-вероятно има още една цел – да направи текстовете по-достъпни за по-широк кръг хора, от една страна, а, от друга, работи в посока на целенасочено търсената ирония в разказите на автора.          Вероятно, преследвайки своята цел за достъпност и яснота, стилът на Светослав Терзийски е детайлен, обстоятелствен и внимателен при портретирането на персонажите си. Но в същото време разказите са изпълнени с „цветисти фрази“, но това, което спасява книгата от грубата и непремерена вулгарност, е умението на автора да разкаже реалността в нейните нюанси. „Безпризорни ангели“ на Светослав Терзийски не произвежда типажи, а индивидуалности, запомнящи се характери, които успяват да разкажат собствената си, уникална история.               ---        Светослав Терзийски. Безпризорни ангели. Изд. „Жанет-45”. Пловдив, 2009 г.