Що за място е litclub.com?

      "Литературен клуб" е място, където човек може да се отдели от всекидневните си грижи и да прочете добра литература.

      Какво ще намерим в "Литературен клуб"? Какви услуги, раздели предлага сайтът?

      "Литературен клуб" има раздели за българска и преводна художествена литература, литературна критика, философия, музикология. Българската литература е разделена на три раздела - "Българска класика", където са събрани произведенията, включени в конспектите за училищата и университетите, "Съвременна българска литература", където се публикуват произведения на съвременни български автори, както и на автори, които досега не са имали публикации, и "Извън канона", където са автори, които по някаква причина не станали "класика", не са включени в конспектите и не се изучават нито в училище, нито в университетите, но смятаме, че са добри. С българска литература се занимава и рубриката "На гърба на класиците" с водещ Алкесандър Шпатов, в която се публикуват произведения на съвременни български автори, които са инспирирани от българската класика - някои от тях са пародии на класически творби, други просто са техен словесен отговор.
      Към преводната литература е рубриката "Нобелисти" (https://nobel.litclub.bg), която е посветена на писателите, носители на Нобелова награда за литература. Освен списък на нобеловите лауреати, в нея има техни произведения, както и статии за тях самите. Но целта не е толкова да се утвърждава награда и нейните носители, а да се постави още една призма, през която да се проследи историята на западноевропейската литература.
      В новинарската част на "Литературен клуб" може също да получи информация за предстоящи премиери на книги, литературни конкурси, творчески семинари, научни конференции. Може да научи за наскоро излязла добра книга, която си струва да прочете. Също така да се информира за интересен филм или театрална постановка.

      Кой стои зад litclub.com? Моля, представете се (Вие и/или вашия екип).

      Сайтът е създаден от мен, Емилиян Николов, преди девет години. До месец януари 2001 г. излизаше под името "Бодил", след това променихме името, за да може да става по-ясно, че сайтът е за литература. Но броим и тези три години към историята на сайта, защото в базата ни данни се пазят текстовете от този период.
      Освен мен в сайта като редактори са участвали в различни периоди от време също Боряна Ангелова-Игова, Теодора Цанкова, Ангел Игов и др. Наши сътрудници редовни сътрудници и автори на рубрика са Рада Панчовска, >Александър Шпатов, Камелия Спасова, Красимира Джисова, Сирма Данова и др.

      Защо създадохте litclub.com? Как започна всичко?

      Всичко започна малко импулсивно, без голяма предварителна подготовка. През 1998 г. имаше сравнително малко български сайтове за литература - това бяха най-вече електронното списание "Велкия" и личните страници на Мартин Митов, посветени на Никола Вапцаров. Също така имаше и няколко лични страници на българи, живеещи зад граница, които бяха публикували на тях и по няколко стихотворения и разкази от български автори, най-вече класика. Аз тъкмо бях изкарал една година специалност Книгоиздаване в СУ и се бях преместил Българска филология, така че вече имах някакви наблюдения върху проблемите с книгоразпространението в България и нуждата от такова електронно издание, а така също бях нахъсан да се занимавам с литература като току що записал Българска филология. Разбира се имаше го и желанието за изява, да има място, където и аз да мога да изложа позицията си, но това не е било водещо. Но "Литературен клуб" не ми е първият сайт. Преди това правех малък сайт за българско кино, в който имаше информация за известни български филми.

      Какви хора посещават litclub.com? Имате ли наблюдения какво търсят?

      "Литературен клуб" си има изградена постоянна аудитория, която цени добрата литература и обича да чете. Сайтът се чете от писатели, преводачи, литературни критици, университетски преподаватели.
      Около 15 % от аудиторията ни са българи, живеещи в чужбина, които нямат друг достъп до българската литература и литературата, писана на български език, освен чрез Интернет.
      Част от аудиторията ни са студенти и ученици, които търсят да прочетат материали, които да им помогнат да се подготвят за изпити или да си напишат курсовите работи. Често се случва те да четат самите произведения в сайта, тъй като не могат да ги открият в училищните или в университетските библиотеки. Погрешно е схващането, че учениците и студентите влизат в такива сайтове само за да си намерят готова курсова работа.

      Как става добавянето, одобряването и публикуването на авторското творчество?

      Засега публикуването става малко тромаво. Обикновено авторът изпраща произведението си на имейла на сайта, той се прочита от мен и от другите редактори - временно само аз се занимавам с тази част - след което се изпраща обратен имейл на автора, че произведението му е одобрено, прочитам го още веднъж за дребни буквени или правописни грешки, и излиза в сайта. За съжаление изборът е донякъде и субективен. Моите лични критерии са текстът да бъде четивен, да е написан грамотно, на добър език, да си личи, че авторът има литературна култура, т.е. да се съобразява и с други текстове, да има референции към други произведения. Понякога правя и компромиси, когато има смисъл да се поощри някой. Преди няколко години публикувах съчиненията на цял клас ученици от Френската гимназия в София, които ми бяха предоставени от тяхната преподавателка.
      По-сложен е проблемът с известните автори, които вече имат издадени книги. Тях ние ги търсим, определяме си срещи с тях, обсъждаме как да се появи произведението им. Също така се подписват на малък договор, че са съгласни произведението им да се публикува в сайта.

      Има ли интерес към съвременната българска поезия и проза и понижава ли се или нараства той?

      Интересът към съвременната българска литература се повишава. Купуват се повече книги от български автори, повече се четат и се създават все по-добри произведения. Издателства като "Жанет-45", "Ciela", "Колибри", "Фама", "Обсидиан", "Рива" и др. все по-често се доверяват на български автори. За съжаление все още не може да се разбере, че книгите са скъп продукт и хубавата книга е и скъпа. Българинът по-скоро би дал 15 лв. за билет за театър, отколкото за роман от български автор.

      Как успявате да издържате сайта? Можете ли да се похвалите със спонсори?

      За съжаление нямаме големи спонсори. Сайтът се спонсорира от приятели и роднини, също от дарения, но те са много малко. Не предлагаме платени услуги, от които да печелим пари.

      Имате ли си начини да поощрявате и насърчавате най-добрите автори в сайта?

      Начините са няколко. На първо място организирахме няколко конкурса - това са двата конкурса за къс разказ, посветени на Йордан Йовков - първият по повод 120 г. от рождението му, вторият - без конкретен повод; конкурсът за литературна критика, посветен на 120 г. от рождението на Димо Кьорчев; и един конкурс за хайку, който се проведе само във форума.
      Другият начин е като организираме публични четения и дискусии. Така например в края на юни организирахме литературно четене на наши автори в голямата книжарница "Хеликон" на бул. "Патрирах Евтимий" в София, в което участваха Камелия Спасова, Мария Калинова, Марица Колчева, Петър Чухов, Димитър Кенаров, Александър Шпатов, Иван Христов и др. Също така в края на 2006 г. и началото на 2007 г. отново в "Хеликон" организирахме три публични дискусии върху книги и филмите, които са направени по тях - "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, "Камера помътняла" на Филип К. Дик и "Госпожица Смила и нейното усещане за сняг" на Петер Хьог. Преди това, през 2005 г., бяхме в тясно сътрудничество с инициативата "Литурне", в която млади автори, повечето автори и на сайта, четяха поезия и разкази на произволни места из улиците на София…

      Моля Ви, споделете ни любимо произведение. (едно или няколко, нека не са по-дълги от една печатна страница)

      Любимите ми произведения са "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, "Игра на дама" на Хулио Кортасар и "Нюйорска трилогия" на Пол Остър.
      От поетите харесвам Октавио Пас, Райнер Мария Рилке, Федерико Гарсия Лорка, Георгиос Сеферис и др.
      От българските автори любими са ми поетите Атанас Далчев и Никола Вапцаров.
      Иначе чета всякаква художествена литература, стига да имам време.

септември 2007 г.