Ценка Такова

рецензии

Литературен клуб | Рубрика „Присъствия“ | страницата на автора

Рубриката се поддържа с конкурс на        Национален фонд „Култура“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вълшебните игли на Петър Чухов   Ценка Такова   „тя заспива сянката й продължава да чете“ Петър Чухов, „Безопасни игли“            Името на Петър Чухов е познато на поне две поколения българи – и като автор на многобройни книги с поезия и кратка проза („Градината на слабата реалност“, „Руни“, „Провинции“, „По-скоро никога“, „Снежни човеци“ и др.), и като музикант, участвал в групите „Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, в по-ново време – в „Гологан“. Той е и един от най-интересните автори на хайку в България, като той има може би най-голяма заслуга този жанр да се извади от имиджа си на графомански. В романа „Снежни човеци“ хайку стихове успешно се включваха в сюжета, а в други негови книги участваха наравно със стихотворенията („По-скоро никога“). В последните години Петър Чухов спечели няколко награди за хайку поезия, включително и в Япония, родината на този жанр.          Книгата „Безопасни игли“ излезе в края на 2008 г. в много малък тираж – само 20 екземпляра, като всеки от тях е оформен по различен начин с малки картички, нарисувани от художничката Сирма Сиромахова. Всеки екземпляр от книгата е с различни рисунки. Също така е различен и като организация на книжното тяло – едни се отварят като класическа книжка, други като скицник. Тази грижа за книгата и като предмет е важна, когато става дума за хайку.          В „Безопасни игли“ откриваме можем да прочетем както нови хайку стихове, така и по-стари, например някои от втъканите в романа „Снежни човеци“. Темите не са изненадващи, те са традиционни за жанра хайку – природата, сезоните... На пръв поглед интересът на поета е към гранични състояния – съмването и свечеряването, заспиването и събуждането; към необичайни и извънредни явления – слънчево затъмнение, земетресение, внезапен дъжд... Но те се съизмерват дребни детайли или случки от всекидневието. Така слънчевото затъмнение е „лимон в юмрука на монахинята”, а при пълнолунието липсва един портокал от купата. Земетресението пък е представено чрез окапалите листа на дървото.          Поетът се заиграва с тривиалното всекидневие, смяната на сезоните, на деня и нощта. Намира проблясък във всяка обичайна ситуация и вкарва в нея вълшебен елемент. Поетът е героят на Пол Остър от „Лунен дворец”, който от квартирата си може да наблюдава луната само през един малък процеп между къщите. Който избере точното място, може да получи достъп до този процеп към луната.           ---        Петър Чухов. Безопасни игли. София, 2008