Късен гларус над нас прелетя
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една тишина.Беше тихо във наште сърца
Беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина.В нощта птица пак лети
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.Над морето изгрява деня
и блестят върховете на мачтите
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една тишина.
виртуална библиотека | „Литературен клуб“ | хронология на публикациите