|
ИЗ "СВРЪХДОЗА"
СВРЪХДОЗА
Бавно се спуска нощта и усещам -
чака ме дълго отлагана среща.
В мрака треперя и дишам дълбоко.
Сам съм със себе си... Колко жестоко!
Някой, облечен във моите дрехи,
бяга напред към лесни успехи...
Будя се с вик и заспивам отново.
Господи, сякаш съм станал оловен!
Сънувам. Бленувам... Дори не знам
къде съм? И кой съм? Защо съм сам?
Бавно се спуска нощта и усещаш -
чака те дълго отлагана среща.
В мрака трепериш и дишаш дълбоко.
Сам си със себе си... Колко жестоко.
Някой, облечен във твоите дрехи,
бяга напред към лесни успехи...
Будя се с вик и заспивам отново.
Господи, сякаш съм станал оловен!
Сънуваш. Бленуваш... / Дори не знам...
Къде си? И кой си? Защо си сам?
НЯМАМ САМО ТЕБ
Имам 30 канала на екрана пред мен,
но във тях само ала-бала, ден след ден
Имам нови дрехи, имам куп пари,
имам куп успехи, имам куп жени...
Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам телевизор и самота.
Имам нов компютър със Windows XP 5 ,
Цяла нощ, до късно утро, си сърфирам в Интернет.
Имам демокрация, имам масов кич,
Имам репутация на готин пич
Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам Интернет и самота.
Имам 300 диска - филми, музика безчет!
Имам к'вот' си искам! Нямам само теб!
Имам ново гадже, имам чист хероин!
Имам всичко важно, даже, имам страх от СПИН.
Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам DVD - плейър и самота.
ВИК
Аз вървя към теб забързан
без да спирам нито миг.
Всички рани съм превързал,
но остава моят вик.
Слушай, слушай как безкраят
като в сън ехти сега!
Ах, къде да дяна тая
мигом бликнала тъга?
Аз съм тук, а ти - оттатък.
Как ще понесем това?
Вече няма на Земята
неизречени слова.
Слушай моята китара,
полудяла от любов,
как звънти по начин нов.
Само с тебе разговаря.
Слушай, слушай как безкраят
като в сън ехти сега!
Ах, къде да дяна тая
мигом бликнала тъга?
Аз вървя към теб забързан
без да спирам нито миг.
Всички рани съм развързал,
и угасва моят вик.
Чуй как всичко бавно стихва.
Не остава нито звук.
Тази песен губи смисъл,
ако ти не дойдеш тук.
ТЯ ИСКА САМО ДА Я ОСТАВЯ НА МИРА
Тя отново се връща след десет
и във къщи - отново скандал.
Баща й крещи като бесен.
Той е нервен, уморен, остарял.
Той я блъска, тя пада на пода
и го гледа със страх и тъга.
Тя затваря очи, но не може
никъде да избяга сега.
Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!
Тя е само шестнайсетгодишна,
но разбира от много неща.
Някои може би са излишни,
ала други помагат в беда.
Тя сънува неща невъзможни -
звездни нощи, море и любов.
Тя мечтае да бъде свободна
в някой свят - прекрасен и нов.
Тя иска само да я оставят на мира!
Иска само да бъде сама.
Не иска да живее, не иска да умира!
Тя иска просто да бъде сама!
ПРИНЦЕСАТА ПЛАЧЕ
Принцесата плаче... Какво се е случило?
Придворните тайнствено шепнат в ъглите.
Унило и тихо е нейното кученце -
във скута й свито е.
Принцесата плаче... А в стаята мрачно е.
Цветята повехват - дори те са трогнати.
И шутът, свел поглед в обувките лачени,
възпира възторга си.
Принцесата плаче... А шумно е в замъка.
Слугите се смеят, пищят в двора птици.
Актьорите тичат - подготвят спектакъла.
Принцесата утре ще стане кралица.
СЪРЦЕТО МИ ОТ КАМЪК Е
Сърцето ми от камък е - студено и жестоко,
каквото и да сториш - не ще ме нараниш.
Сърцето ми от камък е и като ад дълбоко -
пропаднеш ли във него, няма как да се спасиш.
Сърцето ми от камък е - студено и опасно,
безмилостно и нежно, то сладко те убива.
Без мен не си щастлива, със мене си нещастна...
Почти като в театър е красиво.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
Сърцето ми от камък е. То мина през пустини,
през тъжни сиви зъбери, опасани от лед.
Сърцето ми от камък е - през полюсите мина,
преброди всички пътища навред.
Сърцето ми от камък затова е -
защото твърде много то разбра.
Сърцето ми от камък е! Разбра ли!
Такъв ще бъда докато умра.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
До смърт!
До смърт!
До смърт!
ВСЕ ЕДНО
Отново се мръщиш,
отново мълчиш.
Отново се измъкваш на пръсти.
Отново боли.
Отново ме лъжеш.
Отново си зла.
Отново ме превръщаш във тъжно
тяло без глас.
Все едно, все едно, все едно!
Ти си тъй далече от моя живот!
Всичко умира,
дори любовта.
Понякога времето спира
на шега.
А после самотни
се будим от сън.
Треперим като животни
в мрака отвън.
Все едно, все едно, все едно!
Ти си тъй далече от моя живот!
Все едно, все едно, все едно,
че те няма вече в моя живот!
ТВОИТЕ МЕЧТИ
Денят е слънчев и студен
и вятър клоните съблича.
Стоя до теб, стоиш до мен,
но вече е различно.
Отлита си една любов
и лятото отлита.
За нас започва нов живот,
с нов смисъл и нов ритъм.
Изглеждаш горда, ала зная,
след малко ще се разридаеш.
До сутринта във твойта стая
за детството си ще мечтаеш.
Накрая твоите мечти
ще се превърнат в прах бездомен.
И пак сама ще бъдеш ти...
Нищо ли не помниш?
Твоите мечти -
виж, сега са прах бездомен!
Пак сама си ти!
Нищо ли не помниш?
Нощта е мрачна и студена,
дъждът отново заръмя...
Ти си отиваш отегчена,
отиваш си сама.
И ето твоите мечти
сега са само прах бездомен.
Завинаги сама си ти!
Нищо ли не помниш?
Твоите мечти -
виж, сега са прах бездомен!
Пак сама си ти!
Нищо ли не помниш?
НА КРАЧКА ОТ РАЯ
Пролог (Започва да ми писва)
започва да ми писва -
нервно дърпам от цигарата,
живея само с навици и алкохол.
започва да ми писва -
удрям силно по китарата
и свиря до припадък rock 'n roll.
започва да ми писва -
ще си взема чукалата,
ще се махна някъде,
къде и аз не знам.
започва да ми писва -
да се включа ли в играта
или да си остана вечно сам?
ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!
всяка сутрин се събуждам
до някоя пикла -
или тъпа като гъска
или грозна като гъз...
всяка сутрин се събуждам
и искам да извикам,
'щото виждам - някой ми показва среден пръст.
всеки ден едно и също,
всеки ден ми се повръща
от докоснато и чуто, от видяно и изпито.
всяка нощ едно и също,
а изцъклените къщи
съзерцават ме и сякаш ми се подиграват скрито.
ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!
Нереален живот
изкормен прозорец зее,
прицелен в небето.
свирепа вихрушка вее
направо в сърцето.
тъгата във мене лудо
във гняв ще избухне.
и трябва да стане чудо,
за да не рухна.
как ще подреждам нещата?
как ще я карам нататък?
нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
но никакво чудо няма.
припламва небето.
светкавици бели само,
над черни дървета.
тъгата утихна вече,
гневът не изригна.
потеглих към край далечен,
а нийде не стигнах.
как ще подреждам нещата?
как ще я карам нататък?
нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
На крачка от рая
на крачка от тебе застанал,
да стигна до тебе не мога,
тъй както и най-безгрешният дявол
не може да стигне до бога.
на крачка от тебе се спирам.
от мене ще имаш ли нужда?
на крачка от тебе разбирам -
винаги ще сме си чужди.
и нищо не мога да сторя,
не мога дори да извикам.
не мога дори на глас да повторя,
че те обичам.
и, само на крачка от рая,
затворен съм в кръг омагьосан.
на крачка от тебе мечтая
за тебе, но пак съм самотен.
на крачка от мене минаваш,
ухаеш, красива и млада.
изчезваш и се появяваш...
аз в някаква бездна пропадам.
на крачка от мене се смееш,
аз гледам смутено в земята.
на крачка от мене живееш,
а сякаш си чак на луната.
и нищо не мога да сторя,
не мога дори да извикам.
не мога дори на глас да повторя,
че те обичам.
и, само на крачка от рая,
затворен съм в кръг омагьосан.
на крачка от тебе мечтая
за тебе, но пак съм самотен.
Жив съм
майчице, жив ли съм? хайде, кажи ми!
или съм в рая вече отлетял...
не знам кои са мъртви, кои са живи.
паднах от високо, останах ли цял?
майчице, жив ли съм? отговори ми!
с какви илюзии, с каква кал
съм бил замесен преди 25 години,
та досега не съм живял!
майчице, жив съм! каква награда!
с толкова живи мъртъвци покрай мен...
исках да умра, сега така ми се пада -
да бъда вечно незадоволен.
майчице, момичето ми пак избяга.
каза, че съм извратен маниак.
тя самата само с камъни не ляга,
а вечно ме съветва какво, къде и как.
майчице, в отечеството ни върлува чума.
всички си отиват, един през друг.
каквото и да кажа, никой не ме чува.
самият аз не знам защо съм още тук.
майчице, жив съм! каква награда!
с толкова живи мъртъвци покрай мен...
исках да умра, сега така ми се пада -
да бъда вечно незадоволен.
майчице, жив съм! каква награда!
с толкова живи мъртъвци покрай мен...
исках да умра - сега така ти се пада -
ще бъдеш вечно незадоволен!
ще бъдеш вечно незадоволен!
ще бъдеш вечно!
А по-нататък
ще се напия чак до посиняване,
главата си ще счупя във стената.
ще те изчукам пак от отчаяние!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се надрусам до полупарализа,
за да усетя пулса на нещата.
ще си направя сам психоанализа!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се побъркам от амфетамини.
ще вкуся и провал, и самота.
ще пропилея най-добрите си години!
а по-нататък, а? а по-нататък?
ще се лекувам и ще се оправя.
ще се оженя, ще се хвана на заплата,
ще се подстрижа, всичко ще забравя!
а по-нататък, а? а по-нататък?
вода ще пия само, минерална.
ще спра цигарите, ще спра тревата.
любов ще правя само вагинално.
а по-нататък, а? а по-нататък?
спокойно и почтено ще старея.
във своя дом ще пукна, като мида.
накрая, в църква, поп ще ме опее.
оттам направо в рая ще отида.
Suicide Blues
налей ми в чашата ракия
и скрий бутилката добре,
защото ако се напия,
ще дойде някое ченге,
ще ме изправи до стената
и ще ме блъска по главата.
налей ми в чашата ракия,
раздавай картите, така...
ти казваш - козът е спатия,
но знай, че аз съм подръка
и както да въртиш играта
ще те прецакам по-нататък
наливай в чашите ракия
и дай ми някое момиче!
и ако трябва, излъжи я -
поне за час да ме обича...
защото вече не издържам,
жена ми трябва и то бързо!
налей ми в чашата ракия,
бръснача остър ми подай!
и знай, когато спра да пия
ще дойде моят скапан край.
не се опитвай да ме спреш,
все някой ден и ти ще искаш да умреш!
Епилог
и какво ми остава, след толкова път,
пред онази ухилена дама?
онзи правил пари, този правил любов,
трети копал някому яма...
аз се взирам отново в този скапан живот
и виждам - брод няма!
БУРГАС БЛУС
9 без 20, малко след залез...
С тебе се срещаме в кръчма на плажа.
Ти си със сладка рокличка-мини,
косите ти руси, очите ти сини...
Просто вълшебно, като на кино,
казах си: "Боже! Дано не отмине!"
10 без 20. Вече е тъмно.
С тебе сме седнали в някакъв ъгъл.
Ти се лигавиш със сок портокалов,
аз на коняк съм - третият малък.
Нещо говориш, аз кимам разсеян -
на различни планети изглежда живеем...
20 минути преди полунощ е.
Ледът помежду ни, не е счупен още.
Все още ме гледаш леденосиньо,
мечтите ми, май, ще отидат на кино.
Какво да направя? Поръчвам си още!
20 минути преди полунощ е.
4 часа откакто те срещнах.
Лека-полека става горещо.
Ти се отпускаш, пиеш уиски,
даже започваш да ми се натискаш.
Първа целувка! Не, няма грешка!
Само четири часа откакто те срещнах.
Каква нощ безумна! Какво пълнолуние!
С теб се търкаляме някъде в дюните...
Ти стенеш неистово - разгонена котка.
Гърбът ми е в рани от твоите нокти.
И въпреки болката, каква изненада!
За пръв път изпитвам такава наслада.
Росата без жалост охлажда телата
и вече не можем да върнем нещата.
Кръвта ни - преляла от нашите вени
и гледай вълните какви са червени!
Слънцето бавно пълзи над морето
и с теб сме отново на различни планети.
Вече е обед. Бургаската гара.
Третата бира ужасно нагарча.
Ти ми диктуваш номера телефонни,
които изобщо не искам да помня.
Влакът потегля съвсем неохотно.
Сред толкова хора съм все по-самотен.
----
Контактът с музиканта Андро Стубел е осъществен от Ангел Игов.
|
![Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]](../../img/litclub3.gif)