Германци ритат топка

Ани Илков

На Константин Павлов

Тоя с малките мустачки ритва пръв
топката се спуква и опръсква с кръв
върбалаците край Рейн и катедрала
всекиму в кръвта е закипяла

Публиката зее: „Браво, Gut!“
всеки ръкоплещи като луд
върбалакът буйствува извива
своите коси (Катедралата от Кьолн)
и ме убива

(продължение в отвъдното)
Ти, вода, ти, кръв – подземност страшна
туй което възвишава то ни плаши
няма да ни има! виждам как
слепотата ми прозира в тоя мрак
който от водите се извира
и в кръвта възвира

Сляп съм тук! води ме, мойта длан
опипом да скита в Abendland
шепотом да чуя как мълчи
Лоенгрин захлупен по очи
да усетя Северно море
ситата си сьомга как дере
и зацапаното сито – с кръв
люспи и звезди и стръв –
да ме потресе

Сляп! и мъртъв! някъде далеч
чувам шумен говор чужда реч
а в дланта ми – върбовия клон
(лудият на карнавала в Кьолн
плещи и се плези и реве!)

Някой ден ще стигна до море
(целият във влага – като вал!)
под небе гравирано със кал
щом се зазори и разбере
че конете връщат своя говор
немият език като обор
ще ме прибере.

върни се | съдържание | продължи