Ани Илков

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Селяни

 

Ани Илков

 

 

Случва се често
случва се наесен
окаляни пътища
окаяни жени
те се прибират
търсят къщи огън

 

Случва се понякога
(в кафяви дни)
да се търкулне ужасът
да падне и... О, Боже!

 

Селяни
с леки коли
с леки жени
ще се напият
ще се ударят
(в мокър дънер)
и ще се пребият

 

След катастрофата
те се прибират – тихо плачат

 

Те плачат за челата си пробити
за смачканите си гърди
пребити пръсти –
тихо плачат
за разстройството в ума и в половата дейност
за сирачетата – тихо плачат

 

Джобовете им пълни с влага
гърдите – с пръст (земя кафява)

 

Те гледат да се върнат до зори
но в повечето случаи закъсняват
затрупани под първите мъгли.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]