Seljani^*

Ani Ilkov

Događa se često

događa se najesen

prljavi  putevi

pokvarene žene

okupljaju se

tražeći kućni oganj

Ponekad se dogodi

u crnim danima

Da se prenese užas

Da padne i … O, Bože

Seljani

s nekim kolima

s nekim ženama

se napijaju

se udaraju

u mokrom deblu

i prebijaju se

(u mokroj brvnari)

i prebijaju se

Poslije katastrofe

sabiru se, tiho plaču

Plaču zbog razbijenih glava

zbog polomljenih rebara

slomljenih prstiju

tiho plaču

zbog rastrojstva u umu i u čulnoj aktivnosti

zbog siročadi

tiho plaču

Džepovi su im puni vlage

Prsa puna smeđe zemlje

Gledaju da se vrate do zore

no u većini slučajeva zakašnjavaju

zameteni u prvoj magli.

^* Стихотворението е от книгата на
Ани Илков „Мала АЗиЯ на Душата“ (2004),
преводът на хърватски е направен по
публикацията в „Литературен клуб“
и е дело на Борна Сирисчевич.

---

Селяни

Ани Илков

Случва се често
случва се наесен
окаляни пътища
окаяни жени
те се прибират
търсят къщи огън

Случва се понякога
(в кафяви дни)
да се търкулне ужасът
да падне и... О, Боже!

Селяни
с леки коли
с леки жени
ще се напият
ще се ударят
(в мокър дънер)
и ще се пребият

След катастрофата
те се прибират – тихо плачат

Те плачат за челата си пробити
за смачканите си гърди
пребити пръсти –
тихо плачат
за разстройството в ума и в половата дейност
за сирачетата – тихо плачат

Джобовете им пълни с влага
гърдите – с пръст (земя кафява)

Те гледат да се върнат до зори
но в повечето случаи закъсняват
затрупани под първите мъгли.