Йосиф Прекрасни
Ани Илков
Отново дъжд отново мъка
И както в тъмните години
– когато бях достоен мъж –
Изгниват червеи и дини
Тогава бях като калем
Макар че можех да си трая
Знаех – гергините във мен
Са влюбени – и всичко знаех
Тогава бях като калем
Макар че нищо не написах
Дошлото бе дошло за мен
И всички смърти бяха чисти
Познавах старците в тревата
И бос съм стъпвал по пръстта им
Дълбок бе дворът на жената
Глаголицата на кръвта й
О, свръхсетивна равнина
Баща и майка на страха ми
Египет – мракът тъмнина
Която гледа от плътта и
Из всяка скътана шубрачка
Като Авраам над мен клечи
Баща ми – бие ме и плаче
Под подивелите звезди
Но аз бях яхнал своя дъжд
Бях хвърлил книгите във гроба
– защото бях достоен мъж –
След първи клас намразих втори
По странни пътища вървях
С черници ме е хранил мракът
Тъй в радостта си аз видях
Видях в небето Божий лакът
Чух гласове усетих рими
Разкри се седмото небе
Над мен и майка ми невидим
Гълъб крилото си простре
Спаси ме, Боже, от живота
Препълнен с кръв потънал в жал
Дари ми, Боже Ти, кивота
На Соломоновия дар
Сред най-достойните мъже
Аз бях укрит за да предсказвам
Как в тежък блясък ще отмре
Египет – злото ще отпадне
И как над цъфналата роза
Сакрален пламък ще извиеш
Последната ни свобода – ти, мозък –
Възвишен жрец – самоубиец
Звезди на детството как раждате
Вдън житията или смъртите
Сюблимен смисъл сякаш плазмите
На друг свят тука ни упътват
Докато с вдигнати очи
Със длани потни от жадуване-
то по дъжд и по лъчи
Се покатерим и изгубим
Оттатък
– Боже –
помогни!
върни се | съдържание | продължи
|