Картина

Ани Илков

Тя плаче.
Покачена на облак
наградена с луна.
Красавица руса
с коса избуяла
като черното – бяла
като бялото – черна
зла страст у човека
звезда вечерна

Тя стриже свойта коса
ред едно огледало:
гола – облечена
само в своето тяло

Мъжът
вечеря на масата – мрачно
в жената прекрасна вторачен

(Знаем:
тя е имала други мъже.
И ще има!
Слънцето спуска въже
слиза при нея нощем
златно е нейното име
гравирано
върху кожата на нощта:
обича я Слънцето! –
Обича го Тя!)

И плаче – без дрехи
Мъжът вечеря
Тя стриже свойте коси –
звезда вечерна
последни дневни лъчи
падат косите й:

Ще вали.

върни се | съдържание | продължи