Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ПОД ЕДНА НЕОНОВА ЛУНА. НЯКЪДЕ

 

Пламен Антов

 

 

 

Най-хубавото е че никога
няма да узная името на момичето
което стоеше голо на балкона
наметнато единствено с дантелата на перилата

 

в тропическата вечер
и светеха гърдите му като очи на котка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. октомври 2024 г.
Електронна публикация на 12. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Лисабон, или Краят на поезията“, Пламен Антов, под печат
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]