Александър Арнаудов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

зимата е неподвижна   не зная други езици освен тишината

родихме се в анонимна държава и само времето ще угасне неназовано в празната необходимост заобикаляща разстоянията   прозорците са разрези в пространството затварящи невзрачните лъчи - останали непознати за света   тишината и аз стоим заседнали в телата си защото не принадлежим на никого вманиачено връщаме всеки страх обратно за да се чувстваме живи   внимателно се вглеждам там където няма да се върна нощта полепна по слънцето болката изтраства по-дълбоко и удължава дните с невидими прегради и нокти изтръгвайки безмилостно пътя от всички посоки няма нищо за забравяне или разбиране на границата няма отвъд

бързам да изоставя хората по местата им   взимам си ключовете портфейла телефона слушалките вейпа с вкус на боровинка и дневната доза омраза   сърцето работи хоум офис него не го занимавам

Oh starry starry night! This is how I want to die.                                     Ан Секстън     последните секунди безсъние са най-свирепи увисват на светлината и страхът че всеки те гледа хищно затяга въжето   животът е честен за всички малката кибритопродавачка гори на клада   алгоритъмът не дискриминира всеки иска да умре   това не е посмъртно стихотворение

няма никой в тялото което спи на моето място стената носи усмивка и попива в лицето ми   мракът превзема мястото в гледката смъртта е недостатък на тишината