Катя Белчева
поезия
Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература
Вечерта, когато се върна за толкова кратко, бях все още същата като вчера. Гледах как правят ръб на най-новия ти костюм и тъмното ме поглъщаше от стая в стая.
Обещай ми, като подремнеш на дивана, поне малко да си поиграем.
Утре ще съм пораснала.
Електронна публикация на 01. ноември 2008 г. ©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!