Книгата е в един все по-използван жанр – фрагментарния. Причината е, че фрагментът съответства на мозаичната структура на съвременния живот. Макар фрагментарния жанр да има своите класически форми като есето и афоризма - в ново време той е по-често в десетина изречения микс между поетично и прозаично слово. А в случая и с вмъкнати афористични или крилати изречения. Не липсват и въпроси, констатирани човешки слабости и пороци, напомняни мъдрости и др. Разбира се, в такъв ограничен обем метафората, сравненията, алегориите, контрастите могат да кажат много повече от един аналитичен текст. Самото заглавие „Противоборство“, което е името на един от фрагментите, е вече показателно. Светът е раздвоен и е арена на борба. Авторът е заел позиция на непримиримост, и не толкова от висотата на перото, а колкото от рубежа на потърпевш.
         Фрагментите звучат много делнично и реалистично. Сякаш са пред очите ни всеки ден.
         Още в първия фрагмент „Импресия“, Дилян си изплаква болката в констатация, казваща всичко:

 

Тъмна нощ, луна, звезди.
Народът спи и само кучетата му патрулират.
Патрулират – да не би някой да събуди народа.

 

         Тези думи са сякаш от времето на Паисий.
         Първото четене на текста е измамно шарен, разхвърлен. Aла в сглобката на общото – проявяваната реактивна чувствителност – авторът в едни случай ползва очите за далечно, а в други за близко виждане. Освен това преплита света от земна и от извънземна висота. Истински находки са фрагментите, в които използва и езика на природните науки (физиката, математиката и астрономията), за да пресъздаде фрагмент от човешките зависимости:

 

Земята се върти около оста си от самата си същност. А нас ни отвъртват от същността ни – заради самата ни същност.

 

         Интерпретираните математически операции върху човешкия свят е още една отличителна досетливост, придаваща самородно място на Дилян Бенев във фрагментарния жанр.
         Впечатлението, което оставя е, че противоборството ще продължи с нови творчески изяви в този жанр, защото битката не е спечелена, и сякаш подканя и читателя да не го оставя сам в неравната борба в „Дидактично“:

 

Човече: Събуди се!
                Излез от черупката си.
                Целуни изгрева на живота.
                Но не флиртувай със залеза в него.
                Нали ще послужи като повод.
                да могат винаги да те обесят
                за това, че изгряваш!

 

         Без съмнение книгата на Дилян Бенев е един сполучлив опит в този жанр на проявен талант и със сигурност читателите, сред които съм и аз, ще пожелаем следваща изява с подобна проява.

 

         Проф. д-р Витан Стефанов

         ***

         Запознанството ми с поета М. се оказа много плодотворно. Бях го помолил да ми редактира и рецензира дебютната книга. Въпреки че бе с особен характер, в него имаше една неподправена сърдечна доброта, привличаща ме като магнит. Но най-много се изумих, когато още от самото начало ми каза да му говоря само на „ти“. Беше ми много неловко. Аз бях никой в литературата, а той - класик в нея! Но такава е психичната нагласа на големия талант. И не на всеки му е дадено да я осъзнае.

         ***

         Изкуството и науката са най-великата проява на човешкия гений. Родените за тях са озарени свише. А благословен ли си по този начин от Бога – един ден неминуемо започваш да се родееш с него, според безсмъртието на творбите си. И това е най-голямата съблазън в историята на човешкия дух, заради която си струва да понесеш и безмерно страдание.

         ***

         Когато в едно издателство казали „НЕ!“ на афоризмите му, аргументът бил: много са неясни и с малко хумор, а не че са остри и неудобни. Иначе ако признаели второто, става неловко за тях, значи са властоугодни. Така че излизат с първото – по-скоро виновен да стане като литературно неиздържан. И да се покае за това. Чиста работа!

         ***

         Няма страшно! Дори и да не те оценят по законите на литературата, винаги ще те оценят по други закони. Така че не може да останеш незабелязан. Иначе какво по-страшно от това?

         ***

         Бъдещето на сатирата е в безобидния хумор. Не че няма да се роди някой даровит. Напротив! Ние сме много талантлив народ. Обаче Лукавия неслучайно е лукав. И като Княз на този свят инвазията му така ще ескалира, че да убие в зародиш и най-малкия опит за сатира като най-голяма ерес.

         ***

         Любимият ми философ Шопенхауер, който ме преобърна с ирационалната си философия и не по-малко трогна с житейската си съдба на игнориран от всички и лишен от академична кариера човек, не само че не е бил убит духовно – а напротив – със своя стоицизъм е успял не само да създаде непреходното, но и да въздейства днес на немалко творци във време на отчайваща бездуховност, да не спират по пътя си, а напук на всичко да продължат и да отстояват себе си в името на истината.

         ***

         Ницше е казал, че обича този, който иска да твори, като надмогне себе си и така погине. Разбира се, но днес е много по възможно да те принудят да погинеш, далеч преди да си създал всичко, що извира от душата ти – от неспиращото и всенарастващо зло между нас – като завършени мутанти на Hомо Sapiens.

         ***

         Взаимоизяждането в човешкия род е пословично. Но именно, че е човешки, а не животински. Щом в джунглата зверовете изяждат жертвите си единствено водени от глада си, който бързо се утолява, и много други остават неизядени. А в нашия свят силните постепенно изяждат всички слаби – водени само от неизмеримата си алчност, способна и тях да изяде и да останат само животните.

         ***

         Жестокостите, които ни удрят, ненапразно ни обичат. И това е дивидент за нас. Иначе ако случайно ни разлюбят, щяхме ли да кажем: „Каква по-голяма ценност от нас, щом винаги сме на мушка?“.

         ***

         Гониш ли върха в някой жанр, така започват да те игнорират, мразят и унижават, като някой инфантилен, лишен от разумни основания – сякаш си устремен към върха не по мъченически път, а по друг – някой направо те тика към него, без да се мъчиш.

         ***

         Властно заядливият му характер, изхождащ от принципа: „Аз съм всичко, а всички са нищо“ - пò би имал резон, ако талантът му на творец минаваше средното ниво. Но щом е обратното, за да се овъзмезди характерът му, дотам е станал нетърпим, че по ирония така да насъска съдбата срещу себе си като куче - докато не изпадне в немилост и сам не се покае и болезнено осъзнае, че и толкова талант не заслужава!

         ***

         Есето на Димитър Подвързачов за афоризма – късо, стегнато, на висок стил. Истинско опиянение за афористици – пък и колкото вече от бездуховност все по-малко да са опиянените от тях.

         ***

         Романът на Оруел „1984“ е с невиждан успех. Сякаш не е сатира, а любовна или криминална история. Защото като изкуство често се игнорира не само от критиката, но и от управляващия елит. Но в случая подобна сатира да получи такова признание е нещо изключително. Щом самият той като автор е самото изключение – подигравателно дръзнал не само да изобличи лицето на тоталитаризма (от който и до ден днешен отърване няма) – но и да издигне на нов пиедестал сатирика като гражданин, надарен със смелостта на човек – сам сред милиардите себеподобни.

         ***

         Случаят Хармс винаги ме е шокирал! Да умреш толкова млад и да създадеш немалкото си изумително творчество е нещо фантастично! Но най-поразяващото е, че уникалният му абсурдизъм – плод на неговата природна надареност, е не по-малко и плод на прокобата да се роди и живее в най-точното време на най-абсурдната система, създадена някога от човека – за неговото омерзение.

         ***

         Понякога и насън се стряскам при мисълта за Джон Милтън. Да изгубиш зрението си и да създадеш „Изгубеният рай“ е нещо белязано със знака на подвига. А къде е подвигът у нас при повечето днешни автори? Никъде! Пишещи само за пари и обществени почести, без да оставят нещо, от което да спечели и се извиси самата литература като изкуство. Не, наистина трябва да си Джон Милтън, надскачайки се в страданието и с написаното да виждаш далеч повече от нормално виждащите слепи.

         ***

         Колкото Оскар Уайлд е бил осъден и презрян от обществото като хомосексуалист – толкова днес някои хора именно заради това стигат до такива обществени висоти, че да се самопрезреш, че не си обратен.

         ***

         Гениалността затова е гениалност, за да удивлява и да няма обяснение. Но най-абсурдното е, че такива като нас също нямат обяснение, но далеч не са гениални.

         ***

         Истински призваните в полето на афоризма и фрагмента са учудващо малко. А щом един жанр е далеч по-малко овладян, някак си от само себе си с по-голяма тежест стои.

         ***

         На човек, изтикан в блатото на обществената несрета, действа някаква самосъхранителна сила от него – да лавира някак нагоре – изравнена с теглото му от неразбории, които е преживял и отблъснал от себе си, че и той да се почувства човек.

         ***

         Великият учен Исак Нютон – открил закона за всемирното привличане, навярно най-много е съжалявал защо хората не са като физическите тела – само да се привличат, а не и взаимно да се отблъскват като едноименни заряди, копаещи взаимно и гроба си.

         ***

         Според Нютон: Всяко тяло запазва състоянието си на покой, докато не му въздейства външна сила... А според нашите закони: Дори и да не ни въздейства такава (по силата на инерцията), винаги можем да запазим състоянието си на разруха – само от себезатриване.

         ***

         Ако силата, действаща на системата отвън, води до ускорението й (по Нютон), погледнато аналогично, силата, действаща отвън върху системата у нас, води по-скоро до обезсилването ни. (Като своего рода ускорение.)

         ***

         Звучащото като абсурд във физиката, че колкото по-бързо се движите, толкова по-тежки ставате – никак не звучи абсурдно, ако колкото повече напредвате в първосигналните си изстъпления, толкова по-голяма обществена тежест придобивате.

         ***

         Вечният двигател на Никола Тесла (eлектрическият), способен да замени този с вътрешно горене и с много добри характеристики, е неосъществен поради злобата и недалновидността на хората, обвинили го в магьосничество. Тази несекваща недалновидност сякаш е програмирана вечно да убива откривателството – способно да преобърне и най-ортодоксалната представа за реалност.

         ***

         Какъв е смисълът, че Тесла е запалвал електрически крушки от пет мили разстояние (в иновативно изражение) – щом житейският блясък на повечето простосмъртни продължава да бъде едва ли не по-малко от яркостта на една обикновена крушка?

         ***

         Алесандро Волта – изработил първата електрическа батерия, с научния си принос е толкова голям, че с името му е назована мярката за електрическо напрежение. Горкият Волта!... Само дето не е предвидил колко голямо може да се окаже напрежението в междучовешките отношения – тъй неизмеримо, че и света да затрие, задето няма батерия (така да се каже), катализираща и неговото оцеляване.

         ***

         Физиката като наука за материята и нейните закони, отворила пътя на хората да боравят с тази материя в името на благото си, по-скоро е дала път да се самоелиминират в името на властта, по законите на користолюбието – дорде не остане само един и паметник да си направи.

         ***

         В науката е доказано, че въображението е повече от знанието – въпреки че посредствеността като висша форма на незнание и простащина е много повече от въображението.

         ***

         Колкото по-бързо се движи дадено тяло, толкова по-бавно тече времето. Да, ама ние колкото по-бързо се движим във времето – за вероятността доброто старо време да се върне отново, времето буквално е спряло!

         ***

         Както няма човешко изследване, минаващо за истински научно, без да е минало през математически доказателства (по Леонардо) – така няма и социологическо изследване, минаващо за истинско, без да няма и задължителна доза преиначени данни.

         ***

         Сметките в математиката са едно, а в битието ни – нещо съвсем различно. Щом същите в нея винаги водят до логически завършек, а нашите – тъй да си ги правим, че накрая все друг да ни види сметката. А математиката е точна наука – по природосъобразен път, нямащ нищо общо с този, по който се нарежда съдбата ни.

         ***

         Хармонията в природата, разкриваща се най-ясно от математиката, навярно би могла да отстъпи (колкото и абсурдно да звучи) само на хармонията в дисхармонията от извечното ни противоборство – като още по-завършена.

         ***

         Животът ни е като уравнение с много неизвестни. Нещо като функция от орисията да бъдем световнонеизвестни, с малки изключения.

         ***

         Доказаното, че математиката е майка на всички науки, е равно на доказаното, че сме разкатали майката на математиката, безсилна да изчисли амплитудата на абсурда, в който живеем.

         ***

         В природата няма нищо случайно. И по тази линия Луната ненапразно е спътник на Земята – щом още Галилей в наблюденията си противно на Аристотел (че e идеална сфера) e заключил, че тя също е с неравности, планини и кратери. Но ако погледнем на Земята и като модел на човешко управление със своята изкривена справедливост, планини от невежество и капсуловани човешки общности (наподобяващи лунния кратер) и готови взаимно да се избият, задето са хора, а не извънземни, се вижда сходство. Толкова очевидно – колкото е очевидно, че както и да анализираш нещата, винаги си умираш със самото си анализиране, без те най-малко да се променят.

         ***

         Някои наши звезди на изкуството са като Полярната звезда. Както тя не променя височината си пред хоризонта, така и те не падат от върха на капризите си – не дойде ли ден да ги захвърлят като употребени и ненужни – от височината на егото им.

         ***

         Земята се върти около оста си от самата си същност. А нас ни отвъртват от същността ни – заради самата ни същност.

         ***

         Колкото Нептун е най-отдалечен от Слънцето – толкова хората на Земята са най-отдалечени от слънцето на покаянието си, задето са хора.

         ***

         Въпреки че Венера е много по-гореща от Земята, същата Земя – незастиващата лава на тероризма – буквално е като една Венера за нас – извечните потърпевши.

         ***

         Луната се отдалечава от Земята с около 4 см на година. Което някак си е в паралел с неуспелия човек, който (в повечето случаи) рядко може да се отдалечи много от скритата си същност на човек – ако ще и в открития Космос да излезе.

         ***

         Явлението космически канибализъм – в който галактиката Андромеда яде своите спътници, много напомня за човешкия канибализъм – в който големите изяждат малките. Но с тази разлика, че от много ядене, стигне ли се до преяждане – може и главата им да изяде като изкупление.