Дилян Бенев

фрагменти

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ИЗ „ПРОТИВОБОРСТВО“

 

Дилян Бенев

 

 

         

             Корица на книгата

             Един тъжен сатирик

     

             Сатирикът не е долюбван в нито една епоха, но всяка епоха е достойна за сатира. Поздравявам Дилян Бенев за смелостта! В кратки афористични форми той търси смисъла на съвременния живот, изпълнен с абсурди и разминавания.
             Много неща ме впечатлиха в неговите откровения, но ще насоча вниманието си към две от тях – избора на заглавие и лапидарния стил.
             Заглавието „Противоборство“ е точна и директна препратка към основния композиционен похват – антитезата. Сблъскват се теза и антитеза от първия до последния фрагмент в тази книга. Много често контрастът е между социалното статукво и духовната стойност, между представата за значимост и истината за нея. Писател със свободни мисловни валенции, Дилян Бенев обгръща цялото общество. Неговото остро сатирично перо се конфронтира с установени порядки и подлага на съмнение социалния престиж, когато той е без покритие.
             Още през XIII век персийският поет Саади е казал: „Много знай, но малко говори!“. Тази мисъл се възприема като перфектна дефиниция за поезия, но нейният обхват може да се разшири. Във фрагменти, афоризми, притчи и други кратки форми писателят разгръща своите тълкувания за човека и света. Краткостта се свързва с неприемането и отрицанието на фалшивия морал, лицемерния етикет, тоталното обезличаване и бездуховност. За съжаление, развитието не е направило човека нито по-добър, нито по-съвършен. Но във времето на иновативните технологии и техните производни – фейсбук и вайбър, където всеки търси най-краткия начин за изразяване, лаконичният изказ, синтезът в тези творби (без да омаловажавам техния смисъл) добиват особена актуалност и въздействаща сила.
             „Тъжен“ е другото назоваване на мислещ, разбиращ, търсещ смисъла. Тази книга може да е тъжна, но може и да не е. Оптимизмът извира от чистия извор на самото питане и обговаряне на проблемите. Това насочване към тях самò по себе си е усмивка и благослов към читателя, в когото Дилян Бенев вярва!

     

             Димитрина Данаилова

 

 

         ***

 

         Всевъзможните бежанци, заливащи Стария материк, никак не са случайни. Иначе ако бяха, не биха били толкова много от друга религия и с такова настървение да напират. Но погледнато от друг ъгъл, това ги прави добре дошли на европейска земя. Напълно отговарящи на философията на Хегел, че конфликтите и злото са движеща сила на историята. Особено ако не са по закона на природата, а по друг – попътния вятър за ескалацията им.

 

         ***

 

         Любимият ми философ Шопенхауер, който ме преобърна с ирационалната си философия и не по-малко трогна с житейската си съдба на игнориран от всички и лишен от академична кариера човек, не само че не е бил убит духовно – а напротив – със своя стоицизъм е успял не само да създаде непреходното, но и да въздейства днес на немалко творци във време на отчайваща бездуховност, да не спират по пътя си, а напук на всичко да продължат и да отстояват себе си в името на истината.

 

         ***

 

         Като люлка на цивилизацията Европа гори от атентати. Въпреки безпрецедентните мерки за сигурност. И ще продължава да гори! Щом подбудителят им така си е изпипал стратегията (от която да умират само невинни), че каквито и мерки за сигурност да има – винаги да е неизменният победил, опиващ се от кръвта на жертвите си!

 

         ***

 

         Ницше е казал, че обича този, който иска да твори, като надмогне себе си и така погине. Разбира се, но днес е много по възможно да те принудят да погинеш, далеч преди да си създал всичко, що извира от душата ти – от неспиращото и всенарастващо зло между нас – като завършени мутанти на Hомо Sapiens.

 

         ***

 

         Ненормално е при такава малка и бедна държава да има толкова богати и недосегаеми хора. Но още по-фрапантното е: как един от тях не прояви малко съвест и патриотизъм? – и дари част от парите си (повечето немъчени), за да го последват и други и да открият фонд за стимулиране на раждаемостта на нацията – все повече изчезваща. Но няма и няма! И как да има? Щом отгоре ли си, така си обсебен от тъмните сили, че доживотно няма да се опомниш и още по-малко да се покаеш за самото си заслепение.

 

         ***

 

         Взаимоизяждането в човешкия род е пословично. Но именно, че е човешки, а не животински. Щом в джунглата зверовете изяждат жертвите си единствено водени от глада си, който бързо се утолява, и много други остават неизядени. А в нашия свят силните постепенно изяждат всички слаби – водени само от неизмеримата си алчност, способна и тях да изяде и да останат само животните.

 

         ***

 

         Измежду коварствата на живота влиза и най-съвършеното: от всички подбрани да се борят срещу най-голямото зло на съвремието, да има и такива, които тайно да го толелират. И дотам, че перманентно да го има: като нещо градивно, без което не можем.

 

         ***

 

         Жестокостите, които ни удрят, ненапразно ни обичат. И това е дивидент за нас. Иначе ако случайно ни разлюбят, щяхме ли да кажем: „Каква по-голяма ценност от нас, щом винаги сме на мужка?“.

 

         ***

 

         Гониш ли върха в някой жанр, така започват да те игнорират, мразят и унижават, като някой инфантилен, лишен от разумни основания – сякаш си устремен към върха не по мъченически път, а по друг – някой направо те тика към него, без да се мъчиш.

 

         ***

 

         Есето на Димитър Подвързачов за афоризма – късо, стегнато, на висок стил. Истинско опиянение за афористици – пък и колкото вече от бездуховност все по-малко да са опиянените от тях.

 

         ***

 

         Романът на Оруел „1984“ е с невиждан успех. Сякаш не е сатира, а любовна или криминална история. Защото като изкуство често се игнорира не само от критиката, но и от управляващия елит. Но в случая подобна сатира да получи такова признание е нещо изключително. Щом самият той като автор е самото изключение – подигравателно дръзнал не само да изобличи лицето на тоталитаризма (от който и до ден днешен отърване няма) – но и да издигне на нов пиедестал сатирика като гражданин, надарен със смелостта на човек – сам сред милиардите себеподобни.

 

         ***

 

         Случаят Хармс винаги ме е шокирал! Да умреш толкова млад и да създадеш немалкото си изумително творчество е нещо фантастично! Но най-поразяващото е, че уникалният му абсурдизъм – плод на неговата природна надареност, е не по-малко и плод на прокобата да се роди и живее в най-точното време на най-абсурдната система, създадена някога от човека – за неговото омерзение.

 

         ***

 

         Понякога и насън се стряскам при мисълта за Джон Милтън. Да изгубиш зрението си и да създадеш „Изгубеният рай“ е нещо белязано със знака на подвига. А къде е подвигът у нас при повечето днешни автори? Никъде! Пишещи само за пари и обществени почести, без да оставят нещо, от което да спечели и се извиси самата литература като изкуство. Не, наистина трябва да си Джон Милтън, надскачайки се в страданието и с написаното да виждаш далеч повече от нормално виждащите слепи.

 

         ***

 

         Големият неподражаем дух винаги е имал минуси в нещо друго. Неслучайно Имануел Кант и Луис Карол са завършили живота си девствени. Но друг е въпросът, че има и такива, които нито са имали подобен дух, нито нормално са си изживяли сексуалните страсти – но затова пък подмолно са спирали най-великите постижения на човешкото можене – само и само да тушират аутсайдерството си и да се осмислят.

 

         ***

 

         Рембо ни учи, че животът е фарс, в който трябва да играят всички. Естествено. Особено в предизборната надпревара, където уловката е най-силна – всичко да изглежда непринудено, само дето победителите са предварително избрани.

 

         ***

 

         Колкото Оскар Уайлд е бил осъден и презрян от обществото като хомосексуалист – толкова днес някои хора именно заради това стигат до такива обществени висоти, че да се самопрезреш, че не си обратен.

 

         ***

 

         Гениалността затова е гениалност, за да удивлява и да няма обяснение. Но най-абсурдното е, че такива като нас също нямат обяснение, но далеч не са гениални.

 

         ***

 

         Истински призваните в полето на афоризма и фрагмента са удудващо малко. А щом един жанр е далеч по-малко овладян, някак си от само себе си с по-голяма тежест стои.

 

         ***

 

         На човек, изтикан в блатото на обществената несрета, действа някаква самосъхранителна сила от него – да лавира някак нагоре – изравнена с теглото му от неразбории, които е преживял и отблъснал от себе си, че и той да се почувства човек.

 

         ***

 

         Когато една несъразмерна със стандарта на живот глоба ти е наложена с цялата строгост на закона с мотива, че си съгрешил, като си рискувал живота и здравето си – това е чисто и просто камуфлаж – с теб да се изгаврят и най-малко да нехаят за живота и здравето ти.

 

         ***

 

         Бъдещето на сатирата е в безобидния хумор. Не че няма да са роди някой даровит. Напротив! Ние сме много талантлив народ. Обаче Лукавия неслучайно е лукав. И като Княз на този свят инвазията му така ще ескалира, че да убие в зародиш и най-малкия опит за сатира като най-голяма ерес.

 

         ***

 

         Колкото и да се изявява като обществено значим с височайша гордост, сам не може да осъзнае колко далеч е стигнал срещу себе си именно като такъв. И колко хора може да завлече. А покрай тях и всички нас. А покрай това и спомена за нас.

 

         ***

 

         Изпреварващо надменен! Лобито зад него тъй го обезпечава, че дори и да е бездарен, пак ще го лансира. А зад такива като тебе кой стои? Никой! Затова пътят им за нагоре е осеян с чутовна мъка – пък дори и да са гениални!

 

         ***

 

         Изкуството и науката са най-великата проява на човешкия гений. Родените за тях са озарени свише. А благословен ли си по този начин от Бога – един ден неминуемо започваш да се родееш с него, според безсмъртието на творбите си. И това е най-голямата съблазън в историята на човешкия дух, заради която си струва да понесеш и безмерно страдание.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. януари 2020 г.
Публикация в кн. „Противоборство“, Дилян Бенев, Изд. „Изток-Запад“, С., 2018 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]