Не бих могла да си измисля по-добра вина,
по-горещ въздух, с който да се издигам;
далеч от посоки,
озвучаващи гърлото на кратер,
далеч от светкавици,
забили котва върху хумус,
хълцащ от напрежението им.

Причинявам средната възраст на въздишките си,
съвместими с дънери, притежаващи страх,
чувство за слабост, когато повръщат само корени.
Запушвам си ушите за пътища,
които ми причиняват антигени.

Облаци ме наводняват различно,
раздават градини,
претоварени с морска болест.

Мълча пред морето,
защото е чувало всичко.
Мълча,
               че съм гореща и студена вода
за сеизмичната почва на инстинктите

върни се | съдържание | продължи