Ти направи земята широка,
толкова, че да могат децата ни,
които живеят надалеч,
да се върнат за ден.
Тази млада земя, на която още улавяме
лъчите на Сътворението.

Като създаде Вселената,
първо Си й приготвил пространство!
Нима плодът не расте там,
където има утроба?

Сътвори далечната звезда,
чиято смърт учените скоро видяха –
милиони светлинни години
последната й светлина е пътувала към нас.
Даде нощно светило,
на което кацнаха хора,
и ти благодаря, че то не е толкова далеч
и твърде опасно за кацане.
Срещнах един астронавт,
който каза, че там горе не били сами
и че после започнал да Те търси.
Признателна съм
за морското конче,
за малките шарени рибки,
за фоторецепторите в нашите очи.
Признателната съм за маслината,
за виното върху устните,
за хляба с твърдата кора.

Благодаря за самотния славей,
който в дълбоката гора не спира да те възхвалява.

Благодаря Ти за всичко,
което не мога да изкажа,
и след всички безкрайни и велики дела
Ти благодаря за децата,
които се родиха в нашата къща.

върни се | съдържание | продължи