на Одисеас Елитис

Чаках те на улица „Скуфа“
с атинското слънце.
Беше март и там бе домът ти.
Ти, синe на Крит,
край прохладата на една безкрайност
свидетелстваше с езика на Евангелието.

С перо от светлина пишеше
върху солената вода на Егея,
върху топлите пясъци на гръцката самота.

Търсех вълнението на един залив,
в който ухаят миртовите дървета,
носех книга за автограф –
бял седеф от наутилус,
но не те намерих.

Късно вечерта в Парос
един стар моряк ги подписа с твоето име,
докато пушеше,
докато пепелта от цигарата му
падаше като черни снежинки
върху страниците и времето.

върни се | съдържание | продължи