Не вярвам в разпадането. Не вярвам и в събирането. Балансът между двете вярва, че ние ще го открием.

         ето сега ще се разпадна ще се събера после пак ще се разпадна ще редя безсмислици в очакване някой грижовник да ме събере и да ме интерпретира ще блудствам със словото и то ще ме търпи и обгрижвателят ще се опитва да ме вкара в някоя реновирана парадигма а любителите на парадигми ще вземат повод от това и ще ме парадигмосат а после ще ме дъвчат и изплюват докато както съветват йогите не се превърна в добре смляна кашичка в устите им сетне ще ме преглътнат а мозъците ще се оригнат така е после ще се погавря и с тишината ще я насищам със собственото си безмълвие а тя ще ме моли да я осмисля в думи но аз алчна скъперница ще кътам думите за себе си докато не започнат бавно да се изцеждат от тишината и да капят тежко много тежко и противно на вестникарските провиждания че дума дупка не прави ще надупчат душите ви и през дупките ще изтичате и вие и аз и така ще се случваме така ще се случва животът ни ще се случват мечтите ни неслучваемото ще се случва а колелото на случваемостта ще ни върти до окончателното случване на случализма и така ще бъде с всичко що си мислим че знаем а знаем ли а помним ли а виждаме ли че езикът е отражение на обществото и погледнато социолингвистичному какъвто езикът такова и обществото и както винаги и обратното е вярно накъсано фрагментарно и всяка социална единица подобно на словесната е за себе си сама където да я сложиш навсякъде псевдосмисъл излъчва и към общия хор на безсмислието своя принос дава дъра се сдобива с етимология бъра вече е семиотизъм два забравя летоброенето а чадъра бройната си форма да излитаме да излитаме словно мисловно и дословно накъде е все едно важно е във въздуха да ритаме без значение срещу какво да звучим колоритно да изглеждаме хармонично да се фрагментираме към европа и да няма край да няма край нашир и длъж ....

Фрагментария

а ла Шекспир

Като актьор, обзет от силен смут,
Чиято памет е изневерила...

Уилям Шекспир, Сонет 23